— Важен въпрос. Ще го приеме, разбира се, освен ако не попречат някои съществени фактори, за които не си ми споменал.
— Как става това?
— Най-добрият начин е да внесем молба до съдията и имперския адвокат, с копие до нейно величество. Номерът е да намерим основания за молбата. Всъщност не разполагаме с такива, което поставя и тримата в сложна ситуация.
— Имам сведение, че идеята да се арестува Алийра е дошла от представителя на джерег. Това помага ли?
— Този, от когото е сведението, ще го заяви ли под Глобуса?
— Мм, не.
— Тогава не помага. — Помълча малко. — Освен ако…
— Да?
— Казващ, че идеята е дошла от представителя на джерег. До кого?
— Ъъ, до Империята.
— Не, не. Пред кого представителят е…
— А. Пред нейно величество.
— А-а. Това е друго. В такъв случай Глобусът ще го помни, което означава, че е станало законосъобразно.
— И?
— И внасяме срещу джерег обвинение в заговор.
— Страшно ще ме заобичат за това.
Той сви рамене.
— Бездруго вече имат достатъчно топли чувства към теб, нали?
— Правилно. Как действаме?
— Внасяме искане Глобусът да бъде разпитан за източника на идеята за арестуването на Алийра — няма значение как сме научили за това, стига да сме изрични в искането. После трябва да убедим властите във вероятността да съществува наемен убиец джерег, който действа срещу разследването.
— Мога да направя това — заявих.
„Ако извадиш късмет“.
„Тихо“.
Попитах:
— Оттам нататък какво става?
— Удовлетворяват искането, виждат доказателството за убиец джерег, намират разумни основания да се прецени, че преследването е заради частен заговор, а не заради каузата на правосъдието, и след като установят това, свалят обвиненията.
— А частта с имперското разследване? В смисъл, реалните обвинения?
— Нямам никаква власт над това. Ако има такива, както казах, ще съм неподходящият адвокат за случая.
— Ясно. Значи моята роля е проста — спирам убиеца по такъв начин, че да се разбере, че е бил убиец.
— Кога ще се случи това?
Проверих времето по Глобуса.
— След четири до шест часа.
— Е, в такъв случай ще ме извиниш — трябва да внеса тези искания.
Кимнах мълчаливо и го оставих.
„Шефе, как ще идентифицираш убиеца, още повече да докажеш, че е убиец?“
„Не това ме притеснява, Лойош. Притеснява ме как да спра имперското разследване“.
„Защо да го спираш? Наистина ли ще обвинят Алийра за избиването на няколко си текла?“
„Ако имаме късмет, ще го разберем“.
16.
Да се твърди, че крайната отговорност за действия, предприети от имперски представители, пада върху Императрицата, би означавало да се заяви нещо банално и лишено от съдържание. В този конкретен случай разкритията на настоящата комисия показват, че проблемът е преди всичко в това, че имперската политика се осъществява от човешки същества, които по неизбежност са несъвършени. Въпреки че инциденти като този са достойни за съжаление, фактите не подкрепят упреци от общ характер към имперската политика по отношение на въстание, още по-малко към самата Императрица. Инциденти като този по-скоро трябва да се приемат в известна степен за неизбежни.
Въпреки това съществуват, по мнението на настоящата комисия, определени стъпки, които трябва да се предприемат, за да се сведе до минимум честотата и тежестта на такива събития, които стъпки са изброени в Приложение 27.
Големият въпрос беше дали разполагам с достатъчно време, за да подготвя всичко: до срещата оставаха само два часа и ако исках да се получи, трябваше да пристигна рано, за да се опитам да ги убедя да ме пуснат да присъствам, и да наблюдавам пристигането на всеки, с надеждата да засека дзура сред норските.
Същият сержант дежуреше в крилото на дракона. Не изглеждаше доволен, че ме вижда отново.
— Същото — казах му. — Бъдете така добър да уведомите лорд Мороулан, че желая да го видя, и добавете, че е спешно.
Навъси се, но се съгласи.
— И ако мога да си позволя — добавих — да ви притесня с още една молба, моля пратете някого да намери Главнокомандващия и да й предаде следното: Влад е намерил изход. Ще чакам в същата стая като преди, стига да е приемливо.