Аaa, значи това било то! Затуй всички са зяпнали екрана, като че ли са заложили и последния си цент на безизвестен кон, за който им е подшушнал съмнителен агент с мазна коса и обувки от крокодилска кожа, и сега чакат със затаен дъх резултата от надбягванията. Пък аз си мислех, че играят бинго.
Най-после излиза и моят номер. На гишето ме питат обичайните неща: цвят на косите, очите, височина, особени белези, регистрационен номер на колата ми, номер на шофьорската книжка на съпруга ми, размер на сутиена, моминското име на майка ми, моминското име на нейната майка, кой е бил президент на СAЩ през 1965 година, има ли живот на Марс, атомното тегло на кислорода и прочее. После ме щракват на портрет, направо там, на гишето, ламинират едно хартиено картонче (това минава за документ за самоличност в Куинсланд!!!) и ми го връчват, БЕЗ да ми пожелаят успех или до скоро виждане. И никой не спомена времето или риболова!
Вече съм куинсландърка!!! Мога да почерпя по случая.
Внезапно осъзнавам колко много ми липсва бездушната българска бюрокрация, която може да превърне най-обикновено подаване на молба за телефон в епична битка на воля и дух, регистрацията на нов автомобил в епохално постижение, за което да разказваш на внуци и правнуци, регистрацията на частна фирма в делото на живота ти, а личен домейн с разширение „бг“ в амбициозна кампания, равносилна на завладяване на нови звезди. Удовлетворението от постигнатото е правопропорционално на положените усилия и на квадрата на изпитания стрес. Друго си е да трябва да висиш на опашки, да попълваш формуляри с коварно засукани въпроси, да се стресираш, да комуникираш. Дава смисъл на съществуването и закалка. Ех, каква закалка!
Какво удовлетворение носи смазаната безшумна новозеландска бюрократична машина, която позволява да си откриеш банкова сметка онлайн, да прехвърлиш собствеността върху колата си по пощата, да получиш строително разрешително по електронен път, да гласуваш по интернет и даже да продадеш недвижим имот по факса? Никакво! Не се налага дори да станеш от леглото. Ако искаш, може да изкараш живота си по пижама.
Горките кивита! В Нова Зеландия любезността е солта на живота. Не е непростимо да си неграмотен, несъобразителен, неинтелигентен, грозен, дебел, ленив, безотговорен, безполезен или наркоман. Недопустимо, немислимо и социално самоубийствено е обаче да си нелюбезен. Най-лошата, най-мръсна и непроизносима дума, която някога съм чувала в тази фантастична (буквално – в смисъл на невъзможна) страна, прошепвана дискретно дори от хора, които ползват „фак“ като междуметие, съществително, глагол и сказуемно определение в едно и също изречение, без да се изчервят, е… „арогантен“. (Обикновено се употребява за австралийци или южноафриканци.) Отгледани в пашкул от утопична любезност и тотална липса на стрес, неспособни да кажат „не“, без да те уверят, че безкрайно съжаляват, никога не чували за адресна регистрация или цвят на кожата (да се обсъжда нечий цвят на кожата, в Нова Зеландия е неприлично, политически некоректно и направо незаконно). Вече не се чудя, че смятат австралиеца за най-страшното явление на планетата.
Не съм допускала, че някога ще стигна до това възклицание, но ето ти нà: добре, че съм родена в България!
Приказка за двама братя
Ако изоставите цял кораб затворници на враждебен пустинен остров някъде в Пасифика и се отбиете 200 години по-късно, как, мислите, ще ви посрещнат оцелелите? С „G’day, mate!“, което е австралийската езикова визитна картичка и в много свободен превод на варненски може да е нещо като: „Д’бър ден, аверче!“. (На пловдивски ще звучи като: „Д’бър ден, майна!“.) Това е големият брат според както ни го представя малкият. Незлобливо и по братски. C известен респект към по-старшия.
Баткото обаче е пò грубиян и описва братчето си така: „Те там в Нова Зеландия имат 60 милиона овце и 4 милиона от тях са с шофьорски книжки“. Без злоба, но с присмех и чувство за неоспоримо превъзходство.
От двете страни на Вадата (братята така викат галено на Тасманово море) може да се нагледаш на овце и да се наслушаш на семейни подмятания и братски шегички, гравитиращи все около простодушието, наивитета, необичайната сексуална ориентация на малкия брат (става дума за овцете, да не си помислите нещо друго) и арогантната безскрупулност и затворническото минало на хитрягата – големия брат.