Мисля си, че трябва да е много самотен животът на мухите тук. Я дойде някой заблеян турист, я не. Пък и който дойде, не повтаря – лудият фризьор прогонва всички. Горкичките! Почти съм склонна в духа на християнските традиции да им позволя една бърза целувчица, когато втората муха успява някак да се завре под очилата ми. В последвалата суматоха тя ми бръква в окото с крило, аз си бръквам в окото с пръст, вятърът ми бръква и в двете очи с коса. Ааа, това не се търпи! Нахалници! Зарязвам покоя, тишината и сянката на манастирските гробища и се отправям с широка крачка към следващата бенедиктинска сграда – колежът.
Край монументалната европейска фасада стърчи самотен баскетболен кош. В задния двор на колежа се вижда още един. Струва ми се малко необичайна тази пилигримска баскетболна практика. Но аз всъщност нищо не знам за съвременните превъплъщения на християнството и интеграцията на вярата със спорта или със съвременното изкуство, да речем. B музея имаше такива неочаквани трактовки на разпятието и другата християнска символика, че си излязох с твърдото убеждение, че имам много да наваксвам с познанията си за съвременното религиозно изкуство. Явно, че и Библията съм чела по диагонал, щом съм пропуснала главата за баскетбола.
Нова Норсия е единственото австралийско монашеско селище. Основано е през 1847 година от испански бенедиктински монаси и е кръстено на град Норсия в Умбрия, Северна Италия – родно място на основателя на ордена свети Бенедикт. От самото начало идеята на двамата монаси основатели била да създадат селище, базирано на добродетелите на християнската католическа църква, абсолютно независимо от външния свят, затворено в себе си и отдадено на общуването с Бог. Мисията взела под крилото си малобройното аборигенско население в района с твърдото убеждение, че само „благословията на цивилизацията и религията“ са в състояние да ги спасят от зла гибел пред дулата на белите заселници.
Монасите донесли със себе си своя европейски опит в земеделието, строителството, архитектурата, развития си естетически усет и строгите норми на Бенедиктинския орден. С много труд и след изключително трудно, необещаващо начало селището и малкото земя, която мисията притежава, постепенно се превърнали в плодороден оазис. Абатството произвежда мед, вино, бира, прави хляб, зехтин, задоволява всички хранителни потребности на шепата монаси и децата в колежите – момчешки и момичешки. Всички сгради в Нова Норсия са строени със собствен труд, с ръчно правени тухли в тъмночервения цвят на вездесъщата червена прах, носена от вятъра.
Цялото градче е иззидано от противоречия и неочаквани контрасти. Има мелница за брашно и прочута пекарна за хляб, но посетителите не могат да опитат хляба – той е само за монашеската трапеза. Ресторантът съществува специално за посетители и гости на манастира, но в него се сервира храна само от 5 до 7 вечерта. Абатското светло пиво е великолепно и прочуто, рекламира се, но не се предлага никъде другаде във вселената, освен в абатския ресторант. Преобладава средиземноморската архитектура, в градинките се извисяват кипариси, край пътя са строени скромни редици от маслинови дръвчета, църквата е белосана, камбанарията – непогрешимо испанска. Всичко, създадено от човека, контрастира и изглежда неестествено сред евкалиптовите гори наоколо, червената австралийска почва и усиления на максимум син пламък на небесната газова горелка над нас.