Връщането по отсрещния отвесен бряг е не по-малко екстремно, стръмно, да добавим и тъмно в бързо спускащата се мрачина под дърветата. Все пак на открито вечерта се помотва и разтакава още дълго, оставяйки небето да светлее в перлено сияние чак до девет и половина. Нечувано разточителство за нас, бедните жители на субтропика, където дори през лятото се стъмва в шест.
Вечеряме дълго, бавно и с удоволствие в малък ресторант край реката. Под оглушителна чайкова серенада. Специалитетът на заведението е стриди с доматен сок и водка. В миниатюрни чашки. Нещо като мини „Блъди Мери“ с мезе. Мистър Дарси не се явява никакъв, но това е дребна подробност, която не бива да разваля добрата романтична история. Лонсестън е любовен роман, писан вдъхновено от природни стихии, човешки усилия и страсти, колониална архитектура, дървени мачти, морски бриз, писък на чайки и пияни стриди в стъклени чашки. Измислен град. Сънуван. Проектиран с всички задължителни елементи на незабравима любовна авантюра. От онези уж с нищо незабележителни градчета, в които „освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи“.
Стриди с водка
(Любовна отвара „Лонсестън“)
В малки ракиени/текила чашки поставете прясна сурова стрида на дъното (освободена от черупките). Полейте с лъжичка доматен сос или кетчуп, добавете две-три капки табаско сос, половин лъжичка лимонов сок (прясно изцеден), няколко кристалчета сол и толкова захар, едно-две търкалца тънко нарязана люта чушка. Завършете с 30 грама добре изстудена водка. Консумирайте нa екс! Влюбването е гарантирано.
Времето на дъжда
Както ни е тръгнало по вода, явно така и ще си върви. В студеното дъждовно утро товарим прогизналите чанти в ремаркето на туристическия микробус и се запознаваме със спътниците си. Ставаме център на внимание веднага щом се разчува, че идваме от наводнен евакуиран Бризбън. Все едно сме кинозвезди. Започвам да се тревожа за бъдещето – ако взема да свикна на всичкия този нездравословен обществен интерес, какво ще правя, като свършат наводненията?! Трябва я косата да си боядисам зелена, я да се омъжа за котката си, пола да си сменя или нещо по-драстично да измисля. Лошо нещо е славата, ей!
През следващите три дни ще обикаляме по източното крайбрежиe на Тасмания, коeто се слави с някои от най-прекрасните плажове в света. Ако не сте ги чували, то е, защото малцина изобщо ходят там. Но тези, които са имали щастието да ги зърнат, остават омагьосани завинаги. Гледахте ли последния филм за Нарния? Е, там точно преди срещата с еднокраките има сцени от приказния Залив на винената чаша. Знам, защото съм го виждала в туристически каталози и картички. И защото е незабравим. Дължи името си на съвършено полукръглата си форма. Пълен с китова кръв (там китоловните кораби разфасовали улова си), поразително приличал на чаша с червено вино. Според програмата на пътуването ни още утре трябва да сме на тебеширено белия му плаж, да се къпем в изумрудените му води и да се въргаляме по пищното зелено великолепие на тревата му.
А днешният следобед е посветен на друг пословично красив безлюден плаж – Заливът на огньовете. По този повод всички момичета са си сложили вече банските под няколкото навлечени една върху друга блузи и якета, а мъжката част го раздава спортно – къси гащи, пуловери и джапанки. Ние с Бояна сме единствените облечени адекватно за абсурдно ниските температури – с кожени якета и планински обувки. Прогнозата е за 11 градуса дневна и 4 градуса нощна температура. Нали не съм забравила да спомена, че описаните събития се случват посред лято – учениците са в лятна ваканция, а родителите им са си взели летния годишен отпуск? И съответно са тръгнали на плаж, не на ски. И съответно аз съм помъкнала тонове слънцезащитен крем и две шапки за слънце. В ръчния си багаж. Да са ми подръка в случай на нужда. Колко съм предвидлива, а?! Нещото, което не нося, е дъждобран.
Дъждът се усилва и скоро видимостта слиза до нулева. Люк, нашият всеотдаен енергичен шофьор и водач, обявява, че вместо да ни води по северните плажове, от които и без това нищо няма да видим през водната завеса, по-добре да се отбием до водопадите – те поне изглеждат по-добре сред изобилие на вода. Никой не възразява и микробусчето скоро изоставя магистралата, за да се закатери смело по къдраво усуканите планински пътчета, следващи пиянски залитащите лъкатушения на река Рингарума. Надморската височина се увеличава. Температурата спада. Всички знаем формулата. През неспасяемо запотените прозорци и постоянно изливащата се вода не виждаме нищо от околните пейзажи, но според Люк били величествени вековни евкалиптoви гори.