Даа. Значи, аз имам късмет, че още не са ме наругали.
Вчера например се возих за първи път на автобус в Бризбън и докато се обяснявам с шофьора какъв билет ми трябва, той ни в клин, ни в ръкав ме пита дали съм „сингъл“. „Не, омъжена съм“ – заявявам троснато. И не е твоя работа – добавям наум. (Пуста новозеландска любезност!) Той се хили – не бе, еднопосочен билет ли искаш? Kато се опитах да му платя с нумизматичната колекция, която се търкаля на дъното на чантата ми – новозеландски и тук-таме австралийски монети, чичкото веднага ме хвана в опит за финансова измама. „Тия пари не са наши“ – и ми връща половината от трите кила цветни метали, които съм изсипала в шепата му. Аз, с физиономия на пълно недоумение, оглеждам набедената фалшива валута (един вид – сигурно са ме отвлекли извънземни, докато съм спяла, и са ми набутали тия неземни жетони, не виждам никакво друго обяснение), докато всъщност събирам кураж да предложа плащане с петдесетдоларова банкнота (само такава имам) за нещо, което струва $2,50. И докато се зверя, с потрес установявам, че някои монети дори нямат номинал – от едната страна е до болка познатият портрет на кралицата, но от другата вместо число се кипри някаква безформена бучка, би могло да е много малко изображение на Австралия, но може също и да е грозна шапка, при сумрака в автобуса ми е трудно да определя. Едно обаче е сигурно – такава новозеландска монета няма. И освен ако не са ме наистина отвличали извънземни, остава да е австралийска. Дръзвам да я предложа отново. При повторна инспекция служителят на транспорта припознава повечето от вече отхвърлените монети и даже ми връща ресто. Пътниците вече нервничат, така че аз лицемерно премълчавам истината и се оставям да бъда въвлечена в измама с фискални знаци по неволя. Работата е там, че на двамата братя даже монетите им са едни и същи – с еднакъв размер и цвят, с една и съща кралица, с много подобни изображения. Единствено животинските видове са различни – кивита и гекони по парите в НЗ и кенгура и змии в Ози. Обаче австралийският 1 долар е идентичен по размер с новозеландските 2 долара, и обратно. Така прецаках неумишлено високоуважавания куинсландски транспорт с цял долар.
Стискайте ми палци да остана неразкрита, че както съм се изнежила душевно след петгодишно общуване с добродушния, щедър, незлоблив, овцелюбив малък брат, не знам дали ще съм в състояние да понеса сарказма на големия.
П.П. Останалите кивешки пари ги изрових от всичките си джобове, чанти и тайни ъгълчета и ги скрих в шкаф. Да не ме вкарват в изкушения.
Христос воскресе! Йо-хо-хо и бутилка ром!
Христос воскресе в Бризбън – три часа след възкресението си в Окланд и цял месец преди възкресението си в България.
В петък като печени бризбънци ходихме на плаж на Брайби Айлънд – дълъг песъчлив остров на север от града. Къпахме се в Коралово море, одумвахме лодките и шпионирахме рибарите (нищо не хващаха, само се наливаха с бира). Безкрайни бели пясъци, дюни, жежко слънце, синя вода, мрежи против акули, спасители в червено-жълти униформи, крясък на гларуси, къдрави мидички, пясъчни замъци, бебешки ревове, сол по кожата, сладолед, биричка и пържени картофки.
Ако това е да си имигрант в Австралия – аз оставам.
В събота забихме на запад. Крайна цел Туумба – Градът на градините. Той ни посреща с тълпи от млади хора, облечени странно (трудно ми е да преценя дали защото са искали да изглеждат странно, защото са им странни вкусовете или просто такава е младежката мода), и великденски църковен панаир – с всичките му там сергии, въртележки, музикални сцени, лакомства, гъчканица, шарения, безброй църковни брошурки, касички за събиране на дарения, изкусителни предложения за мисионерстване по нечувани тихоокеански острови, разноцветни балони, разтопен сладолед и огромен къмпинг – явно веселбата продължава през целия уикенд, нещо като „три дни яли, пили и се веселили“. На нас и един час ни идва повече. Похарчваме някой и друг долар за благородни каузи, напълваме си шепите с дъвчащи бонбони и се отдалечаваме от оглушителния шум и врява, в търсене на по-тихи забавления.
Намираме ги под формата на великолепно поддържана ботаническа градина с екзотични растителни видове от цял свят – бутилково дърво, австралийско каури, американски кедър, английски рози, палми. Абсолютно безлюдна (ако не броим огромните паяци, опнали мрежи сред храсталака, и нахалните птици, подвикващи от високите клони) и абсолютно разкошно старомодна с гръцки колони, сенчести тесни алейки, бронзови плочки с латинските названия на растенията, подстриган в геометрични форми чемшир, чешмичка фонтанче, декоративни оградки и гладко подстригани тревни площи.