Вярна на българската традиция, аз се издокарвам с ямурлук – разкъсана по едната си дължина торба служи едновременно за качулка и наметало. Позволява свобода на движенията, но пък изисква придържане с ръце край лицето, което, от своя страна, позволява на всичката небесна и океанска вода да се излива щедро в ръкавите ми.
Като уважаваща себе си новозеландка, Бояна не се пази от дъжд.
Така наконтени като за откутюр дефиле, се катерим по оранжевия камънак, събираме мидички по мокрия пясък, подритваме странни шишарки от странните тасманийски дървесни видове край брега, правим си смешни снимки и се опитваме да си говорим през грохота на прибоя и оглушителното шумолене на найлон край ушите ни. В крайна сметка прогизваме и се прибираме (този път доброволно) в микробуса да доусъвършенстваме на сухо някои детайли в черната си групова униформа. Люк е включил парното и много старателно избягва да коментира облеклото ни. По издайническия блясък в очите му обаче си личи, че се забавлява неимоверно. Ми нищо не разбира от мода момчето, какво да го правиш. Случва се.
Света Елена мъдро разглеждаме само през прозорците на возилото. Не успяваме много да видим през запотените стъкла, дъжд и вечерeн здрач, но поне отмятаме от списъка една от туристическите забележителности и щракваме по някоя и друга мъглива черно-бяла снимка. Обикновено хората идват в градчето не за да се киснат в дъждовна вода и кал, както сигурно се досещате. Не че има нещо лошо в този вид забавления, просто е трудно да станеш световноизвестен курорт с подобен ограничен избор от туристически атракции. Затова Света Елена е по-известна като тасманийската столица на дълбоководния риболов. Запалени рибари от цял свят се стичат тук, за да се включат в експедициите за лов на марлини и друга подобна, предизвикваща благоговение рибарска слука. Преследват ги, ловят ги, морят ги с часове, с дни, издърпват ги с нечовешки усилия на борда, мерят ги, снимат се с тях и после ги пускат. Луда работа! Старецът и морето в съвременен вариант. Доколкото мога да преценя с жалките си познания по морско плаване, днес не е добър ден за излизане в океана. Вятърът огъва безпощадно високите борове край кея, пищи свирепо в теснините и размята вода като тореадорско наметало. Вълни, по-високи от къщи, се сгромолясват с трясък на плажа, запълвайки хоризонта с воден планински релеф от алпийски тип.
И това е хубавото време. Според метеоролозите лошото ще ни застигне утре.
Настаняваме се в хижата и под душа най-после си припомняме, че водата може да съществува и в други температурни интервали освен близките до точката на замръзване. Преобличаме се в по-малко мокри дрехи от вече обилно ухаещите на мухъл мокри чанти и се втурваме да помагаме на Люк с приготвянето на вечерята. Спагети в сос от бекон, гъби и домати, поднесени със задушени броколи. Хижата е в удобна близост с магазина за алкохол (буквално врата до врата), което позволява да полеем италианското меню с много червено вино.
Спагети рагу ала Люк
Съставки:
Равни количества (примерно 1 чаша) нарязани на дребни кубчета: бекон, печени чушки, домати (или доматен сос), лук и гъби. По една лъжица ситно нарязани: чесън, магданоз и/или босилек. Две лъжици зехтин, щипка сол. Половин пакет спагети. Hастърган пармезан в изобилие.
Приготвяне:
В голям тиган запържете бекона и лука с една лъжица зехтин (около 5 минути), прибавете гъбите, печените чушки, доматите, чесъна и преди да изключите котлона (след 10 – 15 минути) – магданоза и босилека. Варете спагетите в подсолена вода с лъжица зехтин до омекване. Отцедете и разбъркайте със соса. При сервиране гарнирайте с шепа пармезан.
Печката пламти, бузите аленеят, играта на карти се разгорещява, прострените по леглата дрехи вдигат топла пара, обувките бавно съхнат. А в тъмното зад дрънчащите прозорци бурята се вихри все по-свирепа и заплашителна. Трябва да си луд да тръгнеш да излизаш в такова време. Така е, няма да споря. Лудост е. Обаче! Колко пъти на вас лично ви се е случвало да срещнете истински диви пингвини в естествената им среда и да надникнете в гнездата им? На мен не ми се случва често. По-скоро никога. Пък и нали сме тръгнали на лов за приключения?! Мокър от вода не се бои, повтаряме си с Бояна любимата новозеландска мантра от български произход, докато обуваме жвакащите обувки и замятамe найлоновите ямурлуци пред невярващите очи на спътниците ни.
Малки сини пингвини