В ярката съботна сутрин се взираме невярващо в дълбокото синьо на небето. След месеци на сивота и дъжд в тормозения от Ла Ниня Куинсланд зяпаме учудени като младия глист. „Тате, а какво е това там голямото синьото и онова красивото златното?“ Цветовете ни заслепяват. Сега вече се налага да се екипираме със слънчевите очила. (Знаех си аз, че ще им дойде времето! Слънцезащитния крем си обещавам да го използвам, когато ни връхлетят скакалци и чума.) Нямаме нужда от карта, за да се ориентираме безпогрешно къде е морето. Като новоизлюпени морски костенурчета инстинктивно се отправяме натам.
Столицата на Тасмания е вторият най-стар град в Австралия. Основан само 15 години след Сидни край естуара на река Деруент, в полите на снежната планина Уелингтън, в далечната 1803 година, с пристигането на първите бели заселници – 74 затворници, 71 войници, 21 съпруги и 14 деца. Единствените други обитатели на острова по това време били немногобройни групички аборигени и невиждани другаде зверове – тромави уомбати, свирепо изглеждащи тасманийски дяволи, всевъзможни размери кенгурута, странни птици, още по-изумителни птицечовки и раирани вълци, известни днес като (изчезналия) тасманийски тигър. Растителността също не радвала окото с нищо познато и родно – евкалипти, папрати и бодливи храсталаци. Само морето предлагало обичайния комфорт на солените си ветрове, изобилие на морски дарове и най-вече връзка с цивилизацията. Не е чудно, че новозаселилите се столичани организирали градчето около пристанището. С гледка към водата и пристигащите кораби.
Към всичко на сушата прилагали основния колонизаторски закон: „Ако бяга, стреляй, ако расте, сечи!“. Много скоро вече нямало и следа от екзотичната островна флора и фауна край градеца. Нито пък от оригиналното аборигенско население. Не останало много ни за стрелба, ни за сеч. Проспериращата затворническа колония в Порт Артър осигурявала евтина (направо безплатна) работна ръка, дървен материал и плавателни съдове за бързо разрастващия се търговски, административен, заселнически, китоловен и тюленоловен център, тогава известен още като Хобартон (официално обявен за град и преименуван на Хобарт едва в края на XIX век).
Когато Дарвин спира тук с кораба „Бигъл“, го впечатляват жълтеещите ниви и тъмнозеленото на картофените плантации, опасали ниските склонове на планината. Впечатлява го и липсата на сгради в 15-хилядното селище. И цялостната изостаналост. Описва положението като „много по-лошо дори в сравнение със Сидни“. Изобщо впечатленията на Дарвин от Тасмания и Австралия са предимно възторжени по отношение на природата, но нескрито песимистични, колчем стане дума за обществото. Бедност, невежество, разпуснати нрави, липса на интелектуални амбиции, жестокост към аборигените, варварщина, никаква инфраструктура, слаба икономика, непреодолима изолация и незаличима стигма на затворническото минало – всичко това наднича натрапчиво от редовете. Прозорливият естественик отплава със следната бележка в дневника си: „Сбогом, Австралия! Ти растеш и без съмнение някой ден ще властваш като велика принцеса на Юга; за топла привързаност си вече голяма и честолюбива, но за уважение си още малка. Напускам бреговете ти без тъга и съжаление“.
Е, аз пък имам огромното удоволствие да докладвам от личен опит, че 150 години по-късно Тасмания вече е Принцесата на Юга, а столицата Хобарт е искрящата перла в короната и. Населението на града е малко над 200 хиляди души, сгради има в изобилие, при това в чаровно разнообразие от архитектурни стилове – една от най-добре съхранените колекции на колониална архитектура в Австралия, както и много модерни и съвременни сгради; улиците са широки, просторни, незадръстени; хората са любезни и усмихнати; пристанищните докове – спретнати и чисти; над река Деруент се огъва мощната снага на огромен бетонен мост, свързващ двете части на града (прилича на Аспаруховия мост във Варна); икономиката процъфтява, движена от туризъм, земеделие, риболов, пиво-, шоколадо- и винопроизводство. Днешен Хобарт е столица на чревоугодничеството, културен и образователен център, главна база за антарктически експедиции, домакин на безброй фестивали и спортни събития, един от най-екологичните градове на Австралия, прогресивен, модерен, споменат е дори в Международния глобалeн индекс за иновации и технологично развитие наравно със световен лидер като Рейкявик.