Изпиваме си кафетата, разглеждаме цените на имотите (винаги е полезно човек да знае колко ще му струва и къде би могъл просто да си умре от скука, в случай че още не са легализирали евтаназията) и поободрени от перспективите за пенсиониране, започваме втората част от обиколката на Тасмания – планините и дивия западен бряг.
Според българския тълковен речник думата „див“ има следните значения:
1. Който се намира в първобитно състояние, нецивилизован. Диви племена.
2. Който не е култивиран или опитомен. Дива местност.
3. Много буен, необуздан, груб. Див нрав.
4. Безсмислен, странен, нелеп. Диво предложение.
5. За човек – който не умее да общува, живее сам; прост, саможив. Див човек.
Западна Тасмания е перфектната илюстрация на всичките пет. До степен, която е просто немислима, невъобразима, неподозирана, неописуема, недопустима. B Югозападна Тасмания има райони, където никога не е стъпвал човешки крак. Които никой никога не е виждал. В XXI век! На планета, където хора се катерят ежедневно по осемхилядници, пресичат с туристическа цел пустини, обитават полярните райони, живеят на дъното на вулкани, в непристъпни джунгли, спускат се с апарати до океанското дъно, оставили са човешки отпечатъци дори по лунната повърхност!
Тасмания е малко по-малка от България – 90 хиляди квадратни километра. Най-малкият австралийски щат, с население от 500 хиляди души. Повече от половината тасманийци живеят във и около столицата Хобарт. Още 200 хиляди – в района на Лонсестън и Девънпорт – на Северния бряг, и останалите 60-ина хиляди – в малките градчета на изток. Простата математика показва, че за целия 600-километров Западен бряг остават... 5000 души, фука се сайтът на Западнотасманийската община. И сам си противоречи два реда по-надолу с твърдението, че четирите миньорски града Куинстаун, Строн, Зиан и Стробъри имат обща популация от 6200 души. Това оставя за цялата останала западна територия (почти половин България) население от... минус 1200. Ето това е то „див“ – некултивиран, незаселен, неопитомен. По целия западен бряг има два града – населението на първия е 637 жители, а на втория – единайсет. (Всъщност десет, защото официално регистрираният единайсети жител е Грег, нашият шофьор.) В Югозападна Тасмания на площ от 10 хиляди квадратни километра няма пътища. Изобщо. Единственият път, свързващ Западна Тасмания с Хобарт и цивилизацията, е строен през 60-те години. На XX век! Това пък е „див“ – в първобитно състояние, нецивилизован, изолиран, сам, саможив. Дори аборигените, живели тук повече от 20 хиляди години, са ограничили местообитаването си само до тясната крайбрежна ивица. Никое двуного никога не е населявало вътрешността.
Пътят бързо се катери към първата ни туристическа спирка – водопадът Ръсел и Високата гора. Водопад като водопад – буен, красив, фотогеничен, мокър. Гората е още по-избуяла, по-фотогенична, по-красива и по-мокра (последното е по заслуга на проливния дъжд). С разнообразието от редки тасманийски дървесни видове Грег ни запознава в микробуса на сухо, докато пъплим нагоре към язовира.
Изолацията на острова и уникалните климатични условия са позволили тук да се съхранят невиждани другаде древни растителни видове с изключително ценна дървесина. Едни от най-високите дървета на планетата са отсечени именно тук. Някои от най-дълго живеещите също. Тасмания е родината на хуонския бор. Поради специфичната си клетъчна структура той расте бавно, в продължение на хиляди години, и просмуканата му с борова смола дървесина не гние. Изобщо. Някои тасманийски заселници са използвали хуонски бор за изработка на надгробни паметници, защото великолепната златиста дървесина трае по-дълго от камъка. Дори днес туристите могат да си купят сувенири от 10 хиляди годишна дървесина.
Друг представител на изумителната тасманийска флора е кралската ломатия – най-старият жив организъм на планетата (открит наскоро) – дървесен вид, който нито цъфти, нито ражда плодове и съответно не се размножава по никакъв друг начин освен с издънки. Cамоклонира се от 43 хиляди години насам. Aко мечтаете да увековечите името си в латинското название на новооткрит биологичен вид, не се мотайте, идвайте в Тасмания. За разлика от амазонските джунгли тук няма диви враждебни племена, нито маларийни комари. Е, и пътища също няма, нито обхват на мобилните телефони, но пък кой е казал, че слава се постига лесно?!
Спираме за обяд край един от стотиците тасманийски язовири и водноелектрическата му централа. През 70-те Тасмания имала министър-председател с маниакална слабост към ВЕЦ-ове. Ама наистина. Човекът бил болен на тази тема. Наводнил всяка долина по острова и я превърнал в язовир. Никакви протести на природозащитници не можели да го спрат. Бъдещето на Тасмания според него било в енергетиката. В експлоатирането на единственото богатство на острова – водата. С негова помощ и не без участието на ледниците, разбира се, половината от картата на Тасмания е синя – езеро до езеро и язовир до язовир.