Това няма ли да те направи враг номер едно на цялата тасманийска общност, която не иска нови резервати и законодателства – питам невинно. Грег ме поглежда в очите и без излишен драматизъм заявява, че това вероятно ще му струва живота. И бързо връща вниманието си към шофирането в неистовата буря и непрогледния мрак.
Когато успявам пак да си събера челюстите заедно, задавам последен въпрос – колко камери ще инсталира? 66. В първия момент почти възкликвам: „Само?!“, но после си спомням за правителствените 6 и кимам разбиращо. Грег има единайсет пъти по-големи шансове за успех. Поне! С Грег тасманийският тигър има шанс. Някакъв.
После пристигаме в хижата и започва суматохата на разтоварването, приготвянето на вечерята, игра на карти и други подобни битовизми. Повече не споменаваме тасманийските тигри. Но аз оттогава следя по-внимателно новините от Тасмания.
Таз мания
Най-известният тасманиец в света е...? Таз, разбира се! Тасманийският дявол. Героят от анимационните сериали на „Уорнър Брадърс“. Избухливият, нетърпелив, ирационален Таз, който се придвижва като торнадо, издава свирепи нечленоразделни звуци и системно се опитва да изгризе, изяде и опустоши целия свят. Ако анимационните филмчета са ви оставили с трайното впечатление за вечно раззината зъбата паст, свирепо святкащи очи и диви звуци, срещата с живи тасманийски дяволи ще ви изненада. Те сa малки, черни (не светлокафяви, какъвто беше пухкавият плюшен любимец на дъщеря ми, редовно нощуващ под възглавницата и допреди десетина години), симпатични, с елегантна бяла ивичка напряко през гърдите и яркорозова мустаката муцунка. В уникалната екосистема на Тасмания заемат сред торбестите бозайници същата ниша като котките в света на плацентните – дребен хищник. Но се явяват най-големият торбест хищник на планетата (след изчезването на тасманийските тигри).
Тасманийският дявол се храни предимно с мърша и дребна плячка. Слави се със способността си да изяжда всичко без остатък – месо, хрущяли, кожи, кости, до последното парченце – естествена природна прахосмукачка. Има изключително силна захапка, равностойна на крокодилската. Може да прегризе обикновена телена ограда. Може да счупи човешка тазова кост (!). Вероятно поради тази причина тасманийските дяволи не са особено разпространени като домашни любимци. Също като тасманийския тигър Таз изчезва от континента Австралия преди 3 – 4 хиляди години с идването на кучето динго. Остров Тасмания е единственият останал естествен хабитат на тасманийски дяволи. Белите хора и пушките им бързо превърнали дребните черни зъбльовци в застрашен вид, но въвеждането на мерки за защита успява да възстанови популацията им. Допреди 15 години тасманийските дяволи се смятали за успешно спасен вид.
Тогава се появил ракът.
Лицевият тумор, който за рекордно кратко време е намалил катастрофално броя на тасманийските дяволи и заплашва до десетина години да ги заличи напълно от лицето на планетата ни, е от изключително рядък вид – заразен рак. Животните си го предават по време на честите си боричкания и двубои. Учените са безпомощни пред бруталната му леталност и светкавичното му разпространение. Опасяват се, че няма да успеят да намерят лек преди изчезването и на последния представител на вида. За момента се опитват да поддържат здрави изолирани популации на различни места в Австралия. Посещаваме набързо един такъв парк.
Първо надникваме в неголяма бърлога в кух дънер – черномуцунеста Таз мама спи с малките си, скрити на сигурно място в торбата. После ни запознават с групичка тийнейджъри, т.е. осеммесечни младоци, обикалящи с бясна скорост по пътечките на заградената си поляна. Нервни. Чакащи нетърпеливо обяда. Храненето на тасманийските дяволи е основната атракция в парка и си има обявен график. Tуристите скоро се струпват край стъклената стена с готови фотоапарати.