Слънцето прежуря добронамерено, небето чак е посиняло от напъване да издуха и последните облаци по хоризонта. Вълните се отъркват галено в хълбоците на „Камира“, шепнат и припляскващи ласки и ни посипват от време на време с приветствени пръски. Яздим люлякова пеперуда сред сияйни прерии от течно стъкло. Люшкаме се мързеливо, блажено изтегнати на припек в мрежата. Това със сигурност бие и най-романтичните снимки на хамаци под палми на безлюдни тропически плажове, които някога съм виждала. Не че имаме възражения срещу плажовете. Ами! Никак даже! Всъщност точно днес сме се запътили към един от най-красивите плажове на Австралия. Какво говоря – най-красивият пясъчен плаж в света! Всяка класация на приказни райски местенца, изреждаща екзотики като Бора Бора, Сейшелите, Хавай, Ямайка, Бахамите и прочее туристически блянове с много х-та, ш-та и изобилие от отворени гласни, е неизменно оглавявана от красавицата на Големия бариерен риф – Уайтхевън Бийч, шесткилометрова ивица от фина пудра захар, размита в синьото мастило на Коралово море. „Камира“ хвърля котва току насред белозъбата и усмивка. Сред страхотна навалица от катамарани, яхти, хеликоптери и водни самолети. Риба да хвърлиш, няма къде да падне. Какво да се прави, такава е цената на световната слава.
Изпращат ни от розовата палуба на „Камира“ със строги заръки да не замърсяваме острова, да си върнем обратно всичкия боклук, да не повреждаме скалите, коралите, растенията и принципно да оставим плажа както сме го намерили, за да се класира пак първи по хубост и недокоснатост и догодина. Повдигат духовете ни с припомняне за рисковете от срещи с медузи и ни пускат да си робинзонкрузонстваме на воля.
Въпреки невъобразимия брой плавателни съдове, задръстили хоризонта, пясъчната ивица не е пренаселена и дава възможност за усамотение, за романтични разходки в безлюдния далечен край, катерене по близките камънаци или експедиции по пустите туристически пътечки сред тропическата растителност във вътрешността на островчето. Уайтхевън Бийч (Бял райски плаж) е защитен природен резерват и не само че няма никакво строителство, ами дори нощуването на острова се регулира с издаване на лицензи. Само определен (неголям) брой хора могат да обитават пясъчния рай по едно и също време. Което позволява на най-известния и най-красив плаж на света да изглежда все така девствен и недокоснат като в епохата отпреди великите географски открития.
Пясъкът свири смешно под краката ни. При всяка стъпка издава силен, кратък подигравателен звук на панаирджийска тромба. Принуждава ме да ходя внимателно, на пръсти, за да избягна досадното квичене. Пясъците по целия куинсландски бряг са такива музикални. Феноменът на свиренето се дължи на състава и размерите на пясъчните гранулки – силикатни, много фини и съвършено сферични. Което пък се дължи на жестокото милионвековно износване в бурните води на Пасифика. Всичката снежнобяла пудра край мен е донесена и натрупана от мощните океански течения чак от пясъчната мелница (отдавна вече закритата, но някога много продуктивна) на двете мощно триещи се Австралийска и Антарктическа континентални плочи.
Успявам да намеря в дюните от талк два цивилизационни отпадъка – ръждиво пръстенче от бирена кутийка (старо, с дизайн от 80-те според експертното мнение на екипажа на „Камира“) и калъф за очила (нов, от ликра, с дизайнерско лого). Прибирам ги старателно с неподлежащото на описание удовлетворение на човек, спасил рая от вандалщина. Като се уморявам от ходене, просвам телеса на хавлията. Пейзажът пред мен е красив, та чак сладни. Натрупан на преливащи хоризонтални слоеве като мелба в купа от небесносин порцелан. Искряща ситна пудра захар на дъното, после кокос, ванилов сладолед, дюля, крем карамел, ментово желе, мастиленосин топинг и изобилие от шоколадови яхтички за украса (бял шоколад, разбира се), с лилаво-розова близалка вместо черешка. Иска ми се да грабна лъжица и да загребвам, да сърбам, да ближа и поглъщам красота ненаситно. Налага се да затворя очи, за да прекратя обилното слюноотделяне. Фокусирам се върху събирането на здравословен тен. В просъница ме връхлита прозрението, че от утре мога без никакви угризения да се отдам на грехопадение. Небесата не ме изкушават повече – аз вече съм била в рая. На земята.