Извънбордовият двигател затрещява, Стив заема кормчийското място и ламариненото коритце потегля бавничко. Първият крокодил, който срещаме още на първия кален завой, е не по-голям от кална детска играчка и при вида на пълната с оранжевеещи същества лодка изшупурква пъргаво през рядката тиня, за да се скрие надеждно в калната вода. (Да направя тук уговорката, че за да избегнем досадната и неблагозвучна тавтология, по-нататък в текста ще се опитвам да пропускам думите кал, тиня и всичките им производни, но читателят може свободно да си ги вмъква като сказуемни определения, обстоятелства, подлози, прилагателни и всякакви други части на речта в абсолютно всяко главно или подчинено изречение без никаква опасност това да направи употребата им нереалистична. Даже напротив – словесната картина ще се приближи много повече до действителността.)
Стив увеличава оборотите на двигателя и продължава нататък, обещавайки оптимистично да ни покаже поне дузина 4 – 5-метрови екземпляра от 200-тината, живеещи в парка. Времето според него било идеално за крокодилски слънчеви бани и няма начин да не засечем плажуващите чудовища по любимите им явки.
Соленоводните, или естуарните крокодили са най-големите влечуги на планетата. Най-невероятните. Най-страховитите. Според официалната статистика отговорни за поне 2000 човешки жертви годишно и според някои свидетелства достигащи до почти 10 метра дължина и повече от един тон тегло. Има данни, че популацията им в Австралия в момента е между 100 и 200 хиляди. Името „соленоводни“ идва от способността им да живеят както в сладки, така и в солени води. Аз лично намирам за изумително, че нещо толкова голямо, кошмарно и многобройно може да остане под радара на съвременната наука, но ето ви още един парадокс на XX век – допреди десетина години единственият факт за соленоводните крокодили, радващ се на задълбочен научен интерес, била цената на кожата им. Дори днес, с повишения интерес на новото столетие към всичко живо, природно и еко, естуарните крокодили си остават мистерия за учените. Много малко е известно за начина им на живот, размножаване, метаболизъм, миграции и взаимоотношения.
Това, което се знае със сигурност, е, че соленоводният крокодил е останал почти непроменен през последните 220 милиона години и е бил свидетел на възхода и падението на динозаврите, нашествието на топлокръвните, инвазията на хората и пушките им, но нито един крокодилски вид не е изчезнал все още, въпреки настървеното им ловуване и изтребване. Някои намират в това доказателство за изключителна адаптивност и интелигентност.
Соленоводните, както и сладководните крокодили са защитени в Австралия от 70-те години насам, когато били доведени почти до изтребление, но популациите им се възстановяват забележително бързо. Тук Стив вмъква специално в моя чест (вече ме е питал откъде съм) допълнителна информация, от която кръвта изстива във вените ми и ме превръща в замръзнало двукрако оранжево студенокръвно със смешно оцъклени очи. Въпреки че ареалът им на обитаване е предимно из тропиците, естуарни крокодили никак не били необичайна гледка в началото на XX век далеч на юг, чак в Бризбън и Голд Kост. Един от най-големите екземпляри в хрониките на австралийското крокодилоловство например ми е бил комшия – хванат в река Логън, в един от сегашните южни бризбънски квартали. След близо стогодишно отсъствие, през последните две години пак зачестили съобщения за забелязани крокодили в Голд Кост и река Бризбън. Което според оптимистичната философия на Стив било добър знак – означавало, че водите в района на града не са замърсени. Крокодилите били много чувствителни към замърсяването на околната среда и изчезвали мигом, ако нещо не е както трябва. Да, добре е, хубаво е, че околната среда се възстановява – повтаря усмихнато Стив, докато аз живо си представям как в скоро време към обичайните предизвикателства на лудешкия градски трафик в Бризбън ще се добави и необходимостта да се оглеждаме за крокодили. Може би ще направят поправки в Правилника за движение по пътищата – при зелена светлина на светофара премини, ако не идва крокодил, и – тротоарите са предназначена за пешеходци зона, освен ако не са заети от припичащи се соленоводни влечуги, когато стават опасни и непрепоръчителни за използване. Интранетът на компанията ми ще публикува ежедневни сводки относно безопасните маршрути за велосипедисти, а специални радио- и телевизионни канали ще излъчват информация за настоящото местоположение и разположение на духа на всеки възрастен естуарен екземпляр в района. Задължителните спасителни жилетки май не са много добра идея, по-добре да направим задължителни металните рицарски брони със забрало или направо да забраним града за пешеходци и небронирани автомобили.