На изпроводяк мутабуразауруса ми дръпва едно дълго гърлено слово, навярно: „До скоро виждане!“, на което аз отвръщам с „Надявай се!“, и се шмугвам през автоматичната врата навън, към слънцето и съвременността – сто милиона години след неговата. Ей на това му се вика да си „на точното място и в точното време“!
Ламингтъни
Щедро оваляните в шоколад и кокосови стърготини пандишпанови квадратни ламингтъни са толкова австралийски и толкова символични, че задължително се приготвят и консумират в нездравословни количества в Деня на Австралия (26 януари) в израз на всенароден патриотизъм. В останалите дни от годината се хапват просто така, без висши идеали, по-скоро поради национално шоколадово пристрастяване, но все тъй с неподправено удоволствие и апетит. Една от малкото традиционни рецепти, за която няма спор дали е австралийска, или новозеландска. Защото родното място и датата на рождението и са документирани.
В бурния период, непосредствено предхождащ създаването на Австралийската федерация, в дома на губернатора на Куинсланд лорд Ламингтън се свикала спешна среща на високо равнище, за която главният готвач Арман Галар не бил предупреден. Липсата на предизвестие, естествено, съвсем не намалявала високите очаквания на гостите (и разбираемото раздразнение на прославения кулинар с южен темперамент). В пристъп на гениално просветление френският готвач нарязал на кубчета поизсъхналия вчерашен ванилов пандишпан, потопил го в шоколадов сос (злите езици разказват, че го изтървал по невнимание в купата с шоколада) и за по-драматичен ефект го овалял в кокосови стърготини. (Като при линчуване, след катрана – перушина.) Много ще да е бил ядосан мосю готвачът.
По онова време кокосът още не бил популярен в европейската (и австралийската) кухня и необичайните рошави ароматни кубчета веднага привлекли интереса на посетителите. (Самият мосю Галар бил запознат с кулинарните качества на кокосовите стърготини покрай съпругата си таитянка.) Дамите, придружаващи политическите мъже на срещата, веднага поискали рецептата и според тогавашната мода да се посвещават кулинарните специалитети на известни личности, естествено, кръстили десерта на домакина лорд Ламингтън.
И до ден днешен в бившия дом на губернатора, сега елегантно реставриран и превърнат в музей, се сервират абсолютно автентични ламингтъни по оригиналната рецепта.
Съставки:
За блата: 1/2 чаша масло; 3 яйца; щипка сол; 1 лъжичка ванилия; 3/4 чаша захар; 1 и 1/2 чаши брашно; 1 лъжичка бакпулвер; 1/2 чаша мляко.
За глазурата: 2 чаши пудра захар; 1 голяма лъжица масло; 1/3 чаша какао; 1 лъжичка ванилия; 3 чаши кокосови стърготини.
Приготвяне:
Разбийте добре размекнатото масло, захарта, яйцата и ванилията. Разбъркайте с брашното, бакпулвера и млякото. Излейте сместа в намаслена тавичка и печете 30 минути на 180 градуса. След изстиване нарежете на квадрати.
За крема: Смесете съставките (без кокосовите стърготини) с малко гореща вода, докато се получи лек шоколадов сос. Натопете пандишпановите квадрати от всички страни, като внимавате да не прогизнат, и още влажни ги оваляйте щедро в кокосови стърготини. Резултатът трябва да напомня на кубични снежни топки. Оставете на хладно за десетина минути преди сервиране.
Варианти:
Всякакъв пандишпан по ваша домашна рецепта или сух кекс могат да бъдат превърнати в ламингтъни с помощта на квадратично нарязване и шоколадово-кокосов линч. В бризбънските кафенета ламингтъните често са разрязани хоризонтално и двете половинки са слепени с разбита сметана или мармалад.
Апокалипсис в Бризбън
Докато си купувах днес хляб в Хиперкупола, пресичах си безгрижно широкото фоайе и се опитвах да си спомня къде е паркирана колата ми, Господ насочи личното си огнестрелно оръжие към мен и натисна спусъка. Докато се свивах, трепереща от ужас и недоумение – с какво пък Го разгневих точно сега, откога да си купиш хляб е непростим божи грях??! – приклекнала ниско сред хлябове, чанта и ключове, разпилени в живописен полукръг, и поглеждах богобоязливо нагоре да прочета в очите Му смъртната си присъда, открих, че се намирам под внушителен плексигласов купол, процеждащ сива мътна светлина през матовите плоскости. Което ме наведе на две знаменателни открития. Първо: ето това е прословутият купол, дето е дал името на целия комплекс – той си е бил там горе през цялото време, ама аз не съм го забелязвала, защото не зяпам по таваните, като пазарувам (поне докато не съм принудена), и второ: или гръмотевичният изстрел е бил само много мощна гръмотевица, усилена многократно от изумителните акустични свойства на купола, или плексигласът е куршумоустойчив и божегневно устойчив, което наистина е много предвидливо от страна на архитекта и практически ми спаси живота.