За да разведри малко угнетителната атмосфера на борда след последните си разкрития, Стив сочи туфи папрат и обяснява, че това е предпочитаният материал за изработка на крокодилски гнезда и любимо място за снасяне на крокодилски яйца. Един от малкото известни факти за анатомията и размножаването на крокодилите е, че полът на новоизлюпените зависи от температурата на мътене – на хладно стават момиченца, а в по-топли условия – момченца.
На следващия завой най-после ни чака обещаната страховита гледка. Четириметрово чудовище се е опнало в цял ръст с широко раззината кошмарна паст – огромни криви жълти разнокалибрени зъби, характерна крива челюст, демонстративно непукистки затворени очи, заплашително извита на дъга, покрита с динозавърски шипове опашка. „А – ухилва се Стив, – ето го! Този е един от мъжкарите. Това е неговият завой.“
Едно от озадачаващите крокодилски неизвестни е причината, поради която прекарват значително време на сушата в точно тази поза със зинала уста. Има, разбира се, безброй теории. Според едни това било капан – крокодилът си дреме кротко на слънце, ама ако някое заблудено кенгуру се пъхне междувременно в устата му, е готов да си го схруска (не че се съмнявам във възможността да има чак толкоз заблудени кенгурута, то хора има, камо ли торбести, ама все пак не ми изглежда вероятно да са толкоз много, че да станат повод за поведенчески модел и еволюционни изменения у 200 милиона годишно същество). Друга теория твърди, че демонстрацията на зъби и опашни шипове била за сплашване – никой да не ме притеснява, докато спя, защото нали виждате какви зъби имам! Или пък, че отворената уста спомагала за регулиране на телесната температура. Каквато и да е причината, изложбата на крокодилски зъби е потресаваща. (А може пък да са чакали така 200 милиона години, докато някой бозайник еволюира достатъчно и създаде зъболекарски техники, та да им почисти зъбния камък и заседналите в междузъбието косми, пера и връзки за обувки.)
Плажуващият мъжкар не благоволява дори да отвори око. Живял е на този бурун достатъчно дълго, за да познава добре поведението на туристите – ще пощракат, ще повъзклицават, ще подосаждат още малко и после ще си заминат. Той може да ни изтърпи още няколко минути. Надявам се!
Мъжките соленоводни крокодили са едни от най-нетолерантните същества на планетата. Не понасят никого. Безжалостно изтребват всичко живо на територията си – крокодил или друго. Понякога са толкова зли, че не допускат женски в района си и съответно остават бездетни. Друг път прехвърлят свирепия си бяс върху неживи предмети. Например любимецът на вестникарите Брут нападал системно рибарски и туристически лодки (захапвал борда на лодката и изтръсквал съдържанието във водата), поради което защитническите организации трябвало да го изселят далеч от обитаваните от хора райони. В резултат на взаимната си нетърпимост младите мъжки екземпляри често мигрират. Понякога на големи разстояния. (Понякога чак в Бризбън.)
Друга раззината паст ни приветства от отсрещния (кален) бряг, докато Стив описва в детайли ловната техника на соленоводните крокодили. Принципно крокодилът напада от засада – приближава се незабелязан до жертвата, скрит в (калната) вода. В последния момент се изстрелва като от катапулт с мощните мускули на опашката и сграбчва плячката си с най-могъщите челюсти в света. Няма друго живо същество в известната ни вселена, което да може да се похвали със захапка от 34 000 килопаскала. Битка няма – всичко свършва за секунди и жертвите обикновено се удавят дълго преди да бъдат разчленени и глътнати. Така поне утешават близките на изядените.
Техники за оцеляване при среща с кръвожаден естуарен крокодил няма. Основното правило е: четете табелите и им вярвайте. Статистически факт е, че грамотните послушни туристи, които следват указанията да не се къпят в населяваните от крокодили водоеми, имат многократно по-голяма продължителност на живота. Дори доживяват размножителна зрелост.