Зъбатите чудовища имат все пак една слабост – много са тежки и на сушата бързо се изморяват. При висока физическа активност анаеробните процеси в тялото на крокодила повишават киселинността на кръвта му и водят до състояние на тежко изтощение и смърт. Това е най-честата причина за кончината на заловените от природозащитници крокодили – в усилието си да го пренесат на друго място, те позволяват на разяреното животно да се движи твърде дълго и неволно причиняват смъртта му. (Такава била съдбата на Брут.) Така че съветът към оцелелите първоначална крокодилска атака (изключително редки, но има и такива случаи) е: бягайте, колкото ви крака държат, след няколко минути преследвачът ще се откаже. Ама докато бягате, гледайте все пак къде стъпвате, да не налетите на друг зъбатко – с нормално кръвно рН. И в никакъв случай не се качвайте на дърво! Има купища статии във вестниците от Северната територия за хора, обсаждани от крокодили с дни и по цели седмици, защото са имали неблагоразумието да потърсят спасение в клоните на дърво. Крокодилът има изключителното умение дa забавя метаболизма си до такава степен, че може да преживее седмици без храна. Това и прави под дървото, докато чака вие да огладнеете или да паднете в съня си. Преди няколко години един изключително злонрав мъжкар изумил световната крокодилоизследователска общност, като отказал да се храни в продължение на 10 месеца. Изобщо. Нищичко не кусвал. Сърдит бил. Защото го преместили в друг зоопарк. Накрая все пак проял де. Ама си останал зъл и сприхав. И ще е още дълго, защото нормалната продължителност на живота на соленоводните крокодили е към 100 години.
Докато ни забавлява с подобни факти, Стив отдавна е преизпълнил обещанието си да ни срещне с дузина представители на вида. Май е прав за времето – истински крокодилски плажен рай и всичко зъбато и опашато се е измъкнало на (калния) бряг да си пече зъбите и да си извива в дъга опашките. Пълчищата комари междувременно са ни напитили като милиони летящи дребни крокодилчета – хапят, дърпат и късат жива плът с настървение, за което никое влечуго не може да претендира. Въпреки репелентите. Шест- и шейсетгодишните възкликват еднакво радостно при новината, че се връщаме в базовия лагер – при тоалетната и прясно запарения чай, докато слънцето старателно доизгаря носа и левия ми лакът (само това се подава изпод сенника на лодката) въпреки слънцезащитния крем.
След обилен късен обяд край барбекюто поемаме обратно по двайсетминутния автобусен маршрут към Еърли Бийч. Kолкото и да се взирам в мангровите горички край пътя, не виждам никъде мрежи и огради против крокодили. Защото такива няма! Не е много трудно да пресметна, че при обичайната си средна скорост на придвижване от 40 – 50 км в час всеки от 5-метровите красавци, които срещнахме днес, е само на 20 минути от пълното с крехки сочни пресни туристи градче. От всякакви раси и националности. От цял свят. Само месо дома дошло, един вид.
Никога през живота си не съм била по-щастлива, че си заминавам отнякъде. (И първата ми работа вкъщи е да проверя дали вече са прибавили главата за крокодилите в Правилника за движение по пътищата на Куинсланд.)
Тайна рецепта
за дампър „Крокодилско сафари“
Дампър и Били чай (приготвен в метално канче „Били“) било традиционното меню за безчислената армия от австралийски пионери, ловци, пътешественици, животновъди, златотърсачи, военни патрули – изобщо за всеки, който прекарвал живота си на открито сред непрощаващия австралийски буш. И до днес се приготвя задължително по къмпинги и сафарита, неделни градински партита и забутани в пустошта селски кафененца. Лесен за приготвяне, с елементарни съставки, дампърът е нещо като хляб без мая или кекс без захар и яйца. Истинска австралийска класика.
Съставки:
4 чаши брашно; 1 лъжичка бакпулвер; 1 лъжичка сол; 30 грама масло; 1 чаша мляко; 1/2 чаша вода; шепа стафиди (или други сушени плодове).
Приготвяне:
Пресейте брашното в купа (или в каквото ви падне), добавете солта и маслото и започнете да го втривате с пръсти в брашното. Направете „кладенче“ в средата и налейте в него млякото и водата. Разбъркайте добре с нож (традиционен инструмент за бъркане в австралийската пустош) или с подходящ уред (може и с ръце), докато тестото се отдели от стените на съда. Сега е моментът да добавите стафидите и да ги омесите в тестото. (Ролята им е не само да подслаждат, но и да маскират случайно попадналите в тестото мухи – неизбежна протеинова добавка във всяко австралийско ястие.)