Изберете съд за печене – чугунена тенджера, ако сте на крокодилско сафари, или тава. Омазнете стените с масло, поставете тестото и поприплескайте. С нож разрежете накръст отгоре. В съвременна фурна печете около 20 – 25 минути на 200 градуса, после намалете температурата на 180 и печете още 10 – 15 минути. На открит огън проверявайте дампъра всеки 10-ина минути и обръщайте, ако има нужда. Добре е да се пече на по-слаб огън. Перфектният дампър е жълто-кафяв на цвят и издава кух звук при почукване по добре опечен участък.
Сервирайте с масло, мед, разбита сметана и плодово сладко. И, разбира се, с чаша чай.
ЧУДНИЯТ МЕЛБЪРН
Само едно око да метне човек на административната карта на Австралия, и веднага ще му стане ясно, че основателите на федерацията са били ревностни ортогоналисти, запалени чертожници, върли поклонници на Питагор и Евклид – идеално прави линии с безкомпромисно прави ъгли и непоколебима успоредност разсичат континенталната торта на щедри правоъгълни резени, геометрично съвършени във вътрешността и фриволно нащърбени по крайбрежието. Любовна поема за линия и транспортир. И чак като се вгледа по-отблизо, внимателният наблюдател ще забележи още едно нащърбено къшейче в долния десен континентален ъгъл. Като че ли някой лакомо си е отчупил залъче, обаче бил спипан на местопрестъплението и принуден да го върне, или пък палави ръчици са откъснали разсеяно хартиено ъгълче от картата на Австралия, но после размислили и го залепили обратно, ама небрежно и набързо, и сега назъбеното ръбче си личи. Не пасва. И разваля модернистичното кубистично ортогонално изящество на Нов Южен Уелс. (Ако питате сидничани, разваля го нарочно, а мелбърнци ще се подхилнат: „То пък едно изящество!“.) Hашият любознателен наблюдател щe прочете в нащърбеното ъгълче: „Виктория“. Най-малкият от австралийските континентални щати. И с по-черни букви – Мелбърн. Столицата на щата Виктория. Вторият по големина австралийски град. И културна столица на Австралия. Какво ти! Hа целия Тихоокеански регион!
Всяко австралийско клише, което ви дойде наум – затворници, коали, крокодили, бумеранги, аборигени, операта в Сидни, сърфисти, каубои, пустини, камили, акули и рифове – няма нищо общо с Мелбърн. Ни-щич-ко! Мелбърнци са хора цивилизовани и културни, изискани и с вкус, с високи претенции към себе си и към другите (особено към останалите австралийски щати). Аристократи и ценители на изкуствата. Култивирани и зрели. Те не яздят коне из нажежените червени пясъци, не ловят крокодили из калните тропически джунгли, не се вдетиняват по сърфистките плажове, не споделят затворническото минало на други австралийски градове и са виждали бумеранги само в музея. В многото мелбърнски музеи! Ако ли пък решат да идат на опера, предпочитат високите акустични качества и семплата елегантност на мелбърнската такава пред прехвалената парвенюшка показност на сидненската архитектурна емблема. (Която, всеки мелбърнец с готовност ще ви увери, е красива само на снимка и отдалече. Отблизо е стара, олепена с фаянсови плочки, а отвътре – още недовършена.) С други думи, Мелбърн не е типичен австралийски град. И много се гордее с различността си. Ами какъв е тогава, питаме наивно ние. И намираме отговора още в първото изречение на всеки туристически справочник, статия, книга, реклама, филм и уебсайт, посветени на викторианската столица. Еднозначно, без изключения, без вариации, комбинации или пермутации градът е винаги описван като „европейски“. По-европейски. Най-европейският!
Мелбърн е италиански, гръцки, еврейски, полски, руски, китайски. Елегантен, сдържан, класически, модерен, делови, артистичен, разгулен. Космополитен. Въплътил носталгията на своите основатели по далечния европейски дом, идеализирания спомен за културната еклектика и рафинирана цивилизованост на Стария континент. Мелбърн е материализирана метафора на европейското. Хипербола. Кондензиран екстракт. Квинтесенция на всяко европейско клише. Културен бонзай, събрал в един-единствен град цялото разнообразие и многопластовост на Стария свят. С какво се фука Европа? Френски шик, италиански дизайн, модни бутици и дефилета, дизайнерски къщи и изложения? Мелбърн е модната Мека на Южното полукълбо. Цяла Австралия, барабар с Нова Зеландия пазарува в мелбърнските легендарни молове, поръчва сватбени рокли и вечерни тоалети от мелбърнски дизайнери, копира прически, грим и стилове от мелбърнските минувачи и модни ревюта. Европа се слави с разнообразна и изискана кухня – кеф ти френска, кеф ти средиземноморска, кеф ти турска и арабска. Мелбърн също. Храната е качествена, прясна, изобилна, по домашному непретенциозна или превзето естетична, автентична, традиционна или екзотична, от всяко кулинарно кътче на планетата. Европейска архитектура? Мелбърн е мечтата на студентa по архитектура, с изящни образци от всеки стил на миналите две столетия и още заемки от всеки друг исторически период и географска точка по света. Плюс образци на някои от най-авангардните съвременни тенденции. Европейска растителност? Ми то в Мелбърн друга няма. Европейски езици? Всичките. Музеи, галерии, университети? Повече, отколкото можете да си представите. Спектакли, изложби, концерти, фестивали? Никой уважаващ себе си съвременен изпълнител не пропуска да направи турне до Мелбърн. Фестивалите са повече от дните в годината. Какво друго? Формула едно? Има. Широки булеварди? Има. Река в центъра? Има. Мостове? Всякакви. Пристанище? Има. Плажове? Аха! Трамваи? Мелбърн поддържа най-голямата градска трамвайна мрежа в света. Влакове? Всяка минута. Лодки по реката? С дузини. Нощен живот? И то какъв! Човешки тълпи? Нескончаем поток. Пазари? Огромни и невероятни. Паркове? Много и всякакви. Конни надбягвания? И още как! Зоопарк? Естествено! Стадиони, тенис кортове и олимпийски басейни? Какво, забравихте ли олимпиадата в Мелбърн?! Ами „Мелбърн Оупън“? Улични музиканти, художници и палячовци? С лопата да ги ринеш. Туристи? Безчислени. Европейци? С милиони.