Мелбърн е австралийският Париж, южноморското Милано, австралийската Прага, южнопланетният Рим, антиподната Варшава, презокеанската Атина (Мелбърн е вторият по население гръцки град на планетата!). Три поредни години избиран за най-добър за живеене град. В света!!!
Само едно нещо не е Мелбърн – столица на Австралия. А защо???? Хм, по много интересна причина. Която прилича на приказка за два града.
Имало едно време в едно далечно царство государство... Кога започва историята на един град? Ами, според мен, с пристигането на първите жители. Дали е било преди 45 000, или само преди 15 000 години, е незначителна подробност, която ще оставим на антрополозите да доизясняват. Това, което се знае със сигурност, е, че от тогава до сега Мелбърн е бил повече от веднъж на дъното на океана, преживял e последиците от глобален ледников период, вулканична активност, настъпваща пясъчна пустиня и многобройни пожари, с които местните аборигени контролирали растителността. Горе-долу по времето, когато египтяните строели пирамидите си, ландшафтът на Мелбърн най-после добил вида, който ще плени европейските заселници с изобилна зеленина, удобен залив, пълна с риба река, вълнисти хълмове и живописен водопад, наричан от местните племена със звучното име Яра-яра (от който днес няма и следа).
Първата британска заселническа флотилия, състояща се от два кораба със затворници и заселници, пристига през 1803 година. По ирония на съдбата сред всичката зеленина и изобилие на живот наоколо те избират крайбрежен район със слаби песъчливи почви и лошо качество на водата, който само след няколко месеца довежда търпението им до точката на пълно изчерпване и в крайна сметка цялата компания се изнася по много английски, организиран и цивилизован начин в посока към Тасмания, за да основе (този път успешно) затворническа колония в Хобарт. Така Мелбърн остава извън общото затворническо минало на другите австралийски градове. Като черна овца. Или бяла врана.
Следващите бели заселници ще стъпят на мелбърнска земя през 1835 година – тасманийският предприемчив бизнесмен Джон Батман достига с лодка нагоре по течението на реката до величествения водопад Яра-яра и произнася историческата фраза: „Това ще е мястото за селото“. После скоростно закупува 202 000 хектара земя от местните аборигени и основава селище на брeгa на реката. Kъм него се присъединява Джон Паско Фокнър – син на затворник от Тасмания, човек с огромен потенциал и безгранична амбиция. Двамата стават основатели на бъдещия Мелбърн. (Който по онова време бил известен с различни имена – Батмания, Дътергала и други.)
После нещата малко се объркват – назначеното от Короната правителство в Нов Южен Уелс обявява договора за закупуване на аборигенска земя за невалиден. Земята е на кралицата, а не на аборигените, и основателите на новото селище се оказват самонастанили се нарушители. Ето така започват вечните междуособици, в които се преплитат съдбите на Сидни и Мелбърн. Двата града завинаги ще останат свързани като сиамски близнаци – безкрайно опитващи се да нaдделеят един над друг, в безконечни разногласия, но в неразривно единство. Ин и Ян. Единство в противоречията. Дуализъм, който ще определи облика им, ще сложи началото на интересна национална история, ще формира характера на една от най-интригуващите държави в Новия свят, ще пребъде през времена на икономически растеж и финансови кризи, национално самоопределение и световни войни, и – малко куриозно – ще стане причина за построяването на нов град – Канбера.