Но за това после. Междувременно губернаторът на Нов Южен Уелс проявил благородство, затворил си очите за дребното нарушение и позволил на новооснования град да остане като административен център на регион Порт Филип в Нов Южен Уелс. Изработен е първият кадастрален план и името на града е официално променено на Мелбърн. (По името на дебърширско село, в което живеел британският министър-председател. Тия британци ще ме спукат от смях с подмазваческата си система за избиране на географски названия. На мен Батмания ми харесва повече.)
Времената били трудни в новата колония, особено без безплатния затворнически труд, на който дължали до голяма степен просперитета си Сидни и Хобарт. Заселването вървяло бавно, градът бил много по-малък, селски и нецивилизован в сравнение със Сидни, но все пак след няколко години кралицата обявила Мелбърн за регионална столица и през 1851-ва Порт Филип най-после станал независима колoния. Нарекли я Виктория. (Няма дори да уточнявам на кого и защо.)
И тук идва ред на най-голямата ирония в историята на Австралия. Нов Южен Уелс позволява отцепването на южната си територия (и развалянето на съвършената геометрия на щатските граници) с нежелание, но все пак с типично английско благородство, прагматизъм и без излишно съжаление, тъй като новата колония не давала вид да е с нещо ценна и специална. Нито била твърде плодородна, нито особено доходоносна. По-скоро тежала на бюджета на Сидни. И ново-южноуелсци мъдро и предоставили независимост – натирили я да се оправя сама.
Само месеци преди откриването на невероятните златни залежи във Виктория. Най-богатите в света!
Мащабите на последвалата златна треска били невиждани и нечувани в световната история. Само за първите три месеца населението на Мелбърн се удвоило и надминало Сидни. После продължило да се увеличава експоненциално. Взривообразно. Също като богатствата на града. Заедно с невъобразимите количества злато в хазната на новата столица растели и амбициите на градските управници, самочувствието на жителите и, славата и сред емигрантските общности по света. Мелбърн бил превзет за отрицателно време от ирландци, германци, китайци и представители на всякакви други националности, загърбвайки бързо британския си произход, неизбежно превръщайки се в столица на интернационализма и мултикултурализма. Скоро в центъра на главоломно забогатяващия град заиздигват снаги величествени обществени сгради, опват се широки (по парижки образец) булеварди, разстилат се безкрайни палаткови лагери (единствен подслон за новопристигналите имигранти, които се изсипвали от корабите с десетки хиляди). Банките никнат като гъби след дъжд, бизнесите се множат и пpосперират, основана е първата австралийска монетарница и първата австралийска стокова борса. Цените на имотите растат спекулативно. Всички други цени ги следват. През 1880 година Мелбърн е вече най-богатият град в света. Най-скъпият. Най-мечтаният. И вторият най-голям град на Великобритания (след Лондон).
В края на XIX век (през осемдесетте и деветдесетте години) Мелбърн става домакин на две грандиозни Cветовни изложения, които на свой ред привличат нови посетители, каймака на света, и стимулират още по-мащабно строителство (включително най-високата сграда в света), още по-високи цени, повече блясък, повече престиж, слава, забавления, шум, чудеса и светлини. Панаир на суетата! Мечтата на света. Пъпът на вселената. Британски журналист използва в своя статия израза „Чудният Мелбърн“. И прякорът просто залепва на новобогаташкия град на чудесата, превръща се в нарицателно, мото, емблема и обичана фраза за всички мелбърнчани. До днес.
Чудният Мелбърн! Град за чудо и приказ!
Не ще да е имало много българи тогава във Виктория, та някой да каже на мелбърнчани, че „много хубаво не е на хубаво“, и всички били искрено и жестоко изненадани от спукването на финансовия балон. Икономическият колапс бил светкавичен, тотален и страховит. (Е, ние сме виждали и по-лоши, ама както вече стана дума, българската мъдрост и опит били рядкост по австралийските земи в ония времена.) Банки, финансови институции и частни компании фалирали със стотици, повличайки икономиката на цялата страна в първата голяма австралийска депресия. Имиграцията спряла. Светът се стъписал. Златната му австралийска мечта бързо станала обеца на световното му ухо.