За да приключим с обиколката на европейските квартали, поемаме по дългия трамваен маршрут към Албърт Парк и Сейнт Килда – прочутият крайбрежен район, който в златните години на Чудния Мелбърн бил пословично аристократичен, после заедно с икономиката на града западнал, превъплъщавал се артистично и се възраждал многократно, за да достигне до настоящата си бохемска слава, делена поравно между еврейската и хомосексуалната общност. Което само по себе си е обещаващо.
На едно кръстовище забелязвам странна сцена – яркожълто ферари е спряло напряко, препречвайки две автомобилни ленти, и двете заети от автобуси. Току пред предните им брони. Сякаш жълтуркото ги предизвиква, демонстрира им превъзходство или нещо такова. Като дребен, изпъчен в жълто тореадор пред три свирепи бика. Под носовете им! Да оставим настрана въпроса кой и защо би си купил жълто ферари („Вкусове всякакви“ – казала котката), ама не ми става много ясно що за поведениe е това (може би типично за водачите на жълти ферарита). На следващия светофар ми се натрапва същата сцена, този път обаче с най-скромен форд. Какво е това? Стачка ли има?? Демонстрация някаква? Или е световен ден на автомобилното предизвикателство? След около минута фордът прави широк десен завой през цялото грамадно кръстовище, като на парад, и се оттегля от полезрението ми. Никой не реагира. Сякаш да се кьофнеш насред гъчкания трафик и да си правиш кръгчета на кръстовището, е съвсем обичайно поведение. Независимо какъв автомобил караш. Може пък и да е. В Мелбърн. И чак тогава си спомням – имаше нещо, някакво предупреждение в туристическите брошури, нещо специално, свързано с шофирането в Мелбърн. Погледът ми попада на големия пътен знак. Досега просто не му бях обръщала внимание, защото съм пешеходна туристка, ама там нагледно и с думи е обяснено – десен завой се прави само (!!!) от най-лявата лента. Да! Това, разбира се, обяснява както странното поведение на мелбърнските автомобилисти, така и перманентно вдигнатите в почуда вежди на посетителите.
Който и мелбърнец да попитате, с готовност ще ви обясни, че абсурдното правило за завиване е заради трамваите. Ама разбира се! Защо иначе?! Вие очевидно сте някакви захлупени провинциалисти, трамваи не сте виждали в живота си и затова не знаете, че при наличие на релсов транспорт в градската мрежа всички правила мигом се обръщат с краката нагоре и десните завои съвсем естествено се правят от лявата лента. Ако имате глупостта да настоявате, че и в други градове (в света) има трамваи, ама мотористите някак си успяват да правят десния завой отдяснo (и левия отлявo), всеки уважаващ себе си мелбърнец ще ви изгледа раздразнено и с аристократично високомерие ще ви игнорира.
За щастие Гугъл не познава високомерието и пояснява. Cтатията явно е писана от заклет мелбърнец и настоява безапелационно, че въпросното правило е суперкосмополитно, логично, широко разпространено и съществува на много места в света. Даже ги изрежда: Мелбърн.
После има още три параграфа обяснения как в някои градове завиващите велосипедисти трябвало да правят нещо подобно – например в Пекин. В Аделаида имало едно (!!) кръстовище, където автобусите можели да правят такава маневра, а пък в Сао Пауло нямало всъщност такова правило, но по някой път някои автомобилисти така постъпвали. (Гледай ги ти!!) Добре, признавам си, голяма съм провинциалистка. Хич хабер си нямах, че в Бразилия ставали такива работи.
Иначе аз правилата за движение по пътищата (на Куинсланд и Нова Зеландия, и други разни страни и региони) ги знам. Достатъчно добре, за да не са ми отнели още респективните шофьорски книжки. Невежеството ми спрямо виктoрианските пътни знаци се дължи единствено и само на факта, че всеки австралийски щат и територия си има различни закони. Та в куинсландския Правилник за движение по пътищата трамваите не са много застъпени, щото в Бризбън нямаме трамваи.
В Сейнт Килда не срещаме нито един евреин в традиционно облекло, но виждаме синагога и лунапарк, шматкаме се по тихите улички край зашумени дворчета и старателно реставрирани къщички и хотели. Наслаждаваме се на селския им покой, слънцето и все тъй студения вятър.