С облекчение излизаме в дворчето (без нищо да сме съборили или счупили в кукленските стаи), където сред кокетна зеленчуково-цветна градинка се намира и бронзовата фигура на капитана. Поради многобройните спорове за историческата значимост на точно тази постройка в историята на Австралия повечето надписи се фокусират не върху живота и пътешествията на капитан Кук, а по-скоро върху музейната стойност на сградата, убедително представяща английския селски бит и ценностите на същите тези хора, които много скоро ще тръгнат да прекосяват паралели и меридиани и да колонизират новооткритата от йоркширския лейтенант Южна земя. Надписи пред протрития дървен праг поясняват, че макар капитан Кук да не е живял в тази къща, то кракът му е прекрачвал прага и – посещавал е родителите си поне веднъж. (Малко като ония мраморни плочи, които красяха някои сгради в България – тук на тази и тази дата другарят Георги Димитров произнесе историческа реч пред работниците на еди-кое си предприятие.) A той самият бил отгледан в много по-малък дом. По-малък от това?! Мда, великите често имат скромно начало. Отдалечаваме се по добре преметената от вятърa алея, потънали в смирен размисъл.
Оцеляваме през остатъка от следобеда и зимния мелбърнски студ благодарение на щастливо откритие – френско бистро с добре разпалена печка, добре подбрано меню с вина, интересни специалитети и страхотен готвач, който лично излиза от кухнята да ни се извини и да настоява да не плащаме десерта, защото суфлето с круши се вдигнало само 8 сантиметра, а не задължителните 12 според изискванията на високите френски кулинарни стандарти, и е едва ли не срам за майстора си. Утешавам го, че бунтовното суфле е вече безпощадно наказано с лъжици и няма да е в състояние да свидетелства срещу създателя си. Напразно. Налага се да обещая тържествено, че следващия път, като сме в Мелбърн, ще дойдем пак, ама непременно, за да ядем истинско бухнало суфле и да дадем на (абсолютно безпричинно) засрамения готвач шанс за реванш.
Суфле от круши
Съставки:
За соса: една чаша течна сметана; 100 г шоколад, ситно натрошен; 2 лъжици бърбън (уиски, коняк).
За суфлето: 4 лъжици масло; 10 лъжици захар; 5 големи зрели круши – обелени и нарязани на кубчета; 2 лъжици лимонов сок; 4 яйца; щипка сол.
Приготвяне:
Сос. Загрейте сметаната в малък съд, свалете от котлона и добавете натрошения шоколад. Оставете за около минута, докато шоколадът омекне. Добавете бърбъна и разбъркайте добре, докато шоколадът се разтопи напълно и сосът стане хомогенен.
Суфле. Разтопете лъжица масло в голям съд и добавете крушите. Когато омекнат и добият кафеникав цвят, поръсете с 3 – 4 лъжици захар и бъркайте, докато се карамелизират – общо 15 – 20 минути. Добавете лимоновия сок, отстранете от котлона и оставете да поизстине. В миксер разбийте карамелизираните круши, докато се превърнат в хомогенно пюре. Добавете жълтъците и разбъркайте добре. Загрейте отново пюрето на слаб огън с непрестанно бъркане и свалете от котлона. В друг съд разбийте белтъците на пухкава пяна заедно с останалата захар. Внимателно смесете с горещата смес, без да бъркате твърде енергично, за да запазите пухкавата лекота на сместа. Щедро омазнете стените и дъната на купичките за суфле и поръсете равномерно със захар. Напълнете със сместа и печете в предварително загрята фурна около 20 минути – докато суфлетата бухнат и добият златист цвят.
Сервирайте суфлето топло, залято с горещия шоколадов сос.
Истинското мелбърнско приключение ни чака на летището. За да си спестите някои неловки моменти и физически неудобства, свързани с многочасово бивакуване на международна аерогара, послушайте съвета ми – не тръгвайте да летите (дори на скромни разстояния с националните си вътрешни линии), без да сте се осведомили най-подробно за моментното настроение и състояние на всички активни вулканични зони на планетата. Всички. Без изключения. Защото, както историята учи, вие може да се прибирате от Барселона в София, да речем, и изобщо през ум да не ви минава да припарвате дори до ледените красоти на Исландия, но това спасява ли ви от безчинствата на Ейяфятлайокутл или както там се казва Негово грандиозно пушещо височество? (Вулканокръщаването в Исландия e специална привилегия на котките. Вулканологът пуска домашния си любимец да се разходи по клавиатурата и каквото непроизносимо буквосъчетание се получи, бива увековечено в името на кратера. После цялата нация се кротва, потрива ръце и нетърпеливо чака някой от многото им активни вулкани да се разпуши, а те да гледат сеира на света, опитващ се да срича 16-буквените скоропоговорки.) Не, нали?! Висите си на летището с разноезичните тълпи.