Ние с Бояна така сме свикнали с пословично лошия си късмет, че сме искрено изненадани от поканата да се качим на борда. Абсолютно сме убедени, че парасейлингът ще ни се размине – вълните и вятърът са страховити. Морска пяна хвърчи като лапавица. Има обаче още няколко откачалки като нас и инструкторът провежда бързо съвещание. Според щатския закон и правилата за безопасност той няма право да ни вдига във въздуха, ако вятърът надхвърля 25 възела (~50 км/ч). Обаче според метеорологичните измервания от тази сутрин вятърът е само 24,5 възела. (В поривите е със сигурност много повече, но те не са документирани и ни оставят вратичка.) Ако сме навити, можем да парашутираме, ако се опасяваме за здравето и безопасността си – ще ни върнат парите. От нас зависи. Аз не съм в състояние да дебатирам – зъбите ми тракат като кастанети, ако се опитам да говоря, ще си прехапя езика, така че се ограничавам с кимане. Преобладаващо младежката група смахнати туристи няма никаква концепция за безопасност и ентусиазирано гласува „за“. Решено! Скутерът потегля с ряз, докато обличаме спасителните жилетки и теглим чоп кой да е първи. Парашутът изгрява с ярките си цветове над нас като гигантско цвете и първата двойка парашутисти излита с радостни възгласи. Макарата развива въжетата, лодката препуска през вълните и издига летящата хризантема високо-високо, докато я превръща в цветна точица в сивото навъсено небе.
С Бояна сме последни. Единодушно избираме сухо приземяване – да ни издърпат с въжето обратно на борда, вместо да ни пуснат просто в залива. Плуването с дрехи сред двуметрови вълни при зимни температури е една от сидненските атракции, която с радост ще пропуснем. Свалили сме якетата и обувките и вятърът издевателства безмилостно над беззащитните ни кожи. Изкачването в небесата е плавно, неусетно, комфортно. Като полет насън. Като луксозна eкскурзия с летящо килимче. Светът се смалява в краката ни. Облаците се приближават. Летим с чайките. И над тях! Реем се в облаците. В следващия си живот искам да съм гларус! Дори само един полет в свирепо вилнеещата буря си струва доживотната диета от сурова риба.
Целият Менли и заливът се свиват до размерите на купичка. Нащърбени скални стени, тънка плажна ивичка и разбунено синьо мляко. Нейде отвъд скалния ръб се жълтее самотно стърчаща над облаците Кулата на Сидни (най-високата сграда в града). И нищо друго. Светът е сиви космати валма и къдели, яростно чепкани от костеливите пръсти на свирепия вятър. Първите едри дъждовни капки ни удрят нарядко като случайни рикошети, но после се включват картечниците, стрелбата става много по-интензивна и по-точнa. Течната стомана ни пронизва с артилерийски откоси с невероятна сила. Добре, че спасителните жилетки го играят бронебойна защита! Голите ни ръце и крака са отдавна абсолютно замръзнали и безчувствени. Далеч под нас скутерната лодка забива смело нос във вълните. Моторната макара се завърта отново и започва бавно да скъсява поводите ни. Приземяваме се без произшествия, бездиханни от летенето и посинели от студ, точно навреме, за да чуем по радиото обновената метеорологична справка – измерената сила на вятъра е 26 възела. В поривите – повeче. Смигваме си заговорнически със спътниците си, докато помагаме с прибирането на парашута.
За да се поизсушим след „сухия“ полет, прекарваме два часа в Аквариума. Гледаме как хранят рибата меч, съчувстваме на спасените от рибарски мрежи, осакатени океански костенурки, снимаме ярките коралови рибки, разхождаме се в подводния стъклен тунел сред акулите, слушаме безконечни истории за техните сложни аквариумни взаимоотношения, любовни триъгълници и престъпления от страст (мда, да изядеш съперника си в любовта, съвсем не е нечувано в рибешкия свят).
Бурята вилнее с всичка сила и сме принудени да се откажем от пешеходната разходка из улиците на Менли. Eдинственото забавление на закрито е разходка с ферибот, така че се мятаме на ръждив двуетажeн кораб и поемаме към центъра на Сидни. По единствения правилен начин – бавно, тържествено, по море. За да видим залива в пълната му прелест, както са го видели пасажерите от Първата заселническа флотилия.