Първоначалната оценка за стойността на проекта е 7 милиона долара, а срокът за изпълнението му – 3 години. Остава само да се измисли как аджеба да бъде построен. (Утсон имал само няколко умопомрачително смели скици и никакви планове.) За консултант по начинанието е привлечена водеща световна инженерингова компания – Arup, но спиращите дъха с красотата и смелостта си „платна“ на Утсон се оказват не просто предизвикателни, на ръба на технологичните възможности, а чисто и просто невъзможни. В продължение на 4 години архитекти и инженери тестват 16 различни метода и конструкции. Всичките неуспешни. Аrup признава поражението си и се отказва. Паниката е невероятна. Строителството на Операта вече е започнало и милиони долари са налети в основите на гигантската строителна площадка, но планове за реализиране на високите островърхи арки все така няма. Все пак проектът трябва някак да бъде осъществен. И тогава идва гениалното прозрение – Утсон предлага вместо параболични черупките на платната да бъдат изработени като секции от сфера с ветрилообразни бетонни ребра, сглобени от модулни сегменти. Решението е икономично и технологично изпълнимо. Arup се ангажират отново. Kонструирането на „платната“ продължава с подновена енергия и ентусиазъм. Годината е 1961-ва. Сроковете за изпълнение и бюджетът на начинанието са отдавна надхвърлени и никой не може дори да се ангажира с нови цифри и дати. Утсон настоява изпълнението да се прави само с най-висококачествени материали. Внася темперирано стъкло от Франция, специални фасадни фаянсови плочки от Швеция, прави все по-импозантни проекти за вътрешния дизайн. Държавните чиновници са недоволни, искат преразглеждане на разходите, настояват за по-евтини технологии, не толкова ексцентричен дизайн. Финансирането става все по-проблематично. Сидненската опера скоро се превръща в политически виц. Правителства и кабинети се сменят и реструктурират, милиони се наливат в черната дупка на строителната площадка, работата уж напредва, но краят и все тъй не се вижда. Това, естествено, изостря отношенията на Утсон с държавните бюрократи и скоро се случва неизбежното – през 1965-а плащанията спират. Архитектът работи героично още цяла година, но в крайна сметка приема, че е нежелан, и подава оставка. (Черната магия му се разминава, но не се минава без подхвърлени порносписания.) Напуска Австралия със скандал, дълбоко обиден, отвратен от политическите машинации на правителството. Няма никога повече да посети Австралия и няма никога да види завършения си шедьовър.
Операта е най-после официално открита през 1973 година. Поглъща 103 милиона долара, надхвърляйки първоначалния си бюджет с 1500 процента (!!!), а пусковия срок – с 13 години (на фона на такъв катастрофален бюджетен провал дори българските политици започват да изглеждат компетентни и делови). Проектът на Утсон е променeн (многократно), направени са безброй компромиси, идеите му за вътрешния дизайн са анатемосани и изхвърлени. Завършената Опера само външно прилича на оригиналните скици на създателя си. Но пък е завършена! За откриването пристига лично кралицата на Великобритания и прерязва лентата насред вилнеещ ураганен вятър и проливен дъжд. Утсон не е поканен и името му не е дори споменато на церемонията. (Лоша работа е да си навлечеш омразата на държавните бюрократи.)
Обаче сагата не свършва тук. В по-модерни времена старите дрязги позаглъхват, Операта отдавна се е превърнала в символ и гордост не само на Сидни, но и на цяла Австралия, обявена е от ЮНЕСКО за културно наследство на човечеството, наравно със структури като египетските пирамиди, Тадж Махал, „Света София“ и Статуята на свободата, Йорт Утсон е удостоен с най-престижната награда за архитектура в света – „Прицкер“, Австралия е вече икономически и културен хегемон в Южното полукълбо, с ново самочувствие и променен мироглед. Hовите австралийци решават да поправят извършената несправедливост и канят Йорт Утсон като консултант по безконечните довършителни работи по сградата. През 2006-а е завършено ново крило, изцяло по негов проект и наречено на негово име. Архитектът отново не присъства на откриването (оправдава се с напредналата си възраст), но приема с благородство поднесените извинения. Консултант става неговият син, също архитект, Йън Утсон.