Следваме дъгата от елегантни заведения за хранене с кухня от всеки континент, спираме се край скулптурата по случай Олимпийските игри в Сидни през 2000 година, снимаме елегантните фонтанчета и водоскочета и без да забележим, се озоваваме в Китайската градина на приятелството. Оазис на спокойствие, зеленина, тишина и неповторима източна елегантност насред шумния оживен австралийски метрополис. Златни рибки, червени изгърбени мостчета, ромон на вода, пагоди, мъхове, водни отражения, каменни дракони, птичи песни. Все едно сме попаднали в двора на китайския имперски палат. Градината е подарък от побратимения китайски град Гуандзу по повод двестагодишнината на Сидни. В знак на приятелство. Хубав подарък!
От покоя на Китайската градина съвсем естествено се отправяме към Чайнатаун – китайският квартал. Прекрачваме под червено-златната китайска пагода, издигната насред улицата, и попадаме в друг свят. Пешеходен, азиатски, ухаещ на екзотични манджи, с реклами на непонятни йероглифни езици, задръстен с магазинчета и боклучки, ярки цветове и нахвърляни по алеите масички за хранене. Свят, доминиран от злато и нефрит, сатен и клечки за хранене, зелен чай и аромат на жасмин, оризови купички и неусмихващи се азиатски лица, сушена риба и остро миришещи подправки, хартиени фенери и лакирани мебели от тъмно дърво. Тук е окей да се пазариш, хората се бутат едни в други и не си правят труда да се извиняват, продавачите са настойчиви, сервитьорите – нетърпеливи, улиците – мръсни. Обожавам китайските квартали! Ниските им цени и необичайните им стоки. Различната им атмосфера. Разнообразието. Предизвикателството на културния сблъсък. Усещането, че си излязъл от личната си зона на комфорт. Удовлетворението от откривателството в непознатата среда. Хапваме по една разкошна лакса, пием студен чай с личи (дребни ароматни плодове) и поемаме пак – няма време за почивка, Сидни ни чака, все още непокорен и неизвървян.
Крачим пак по тротоарите, сред калейдоскопична архитектурна еклектика от последните две столетия, влизаме в книжарници и модни магазини, галерийки за аборигенско изкуство, просторни елегантни фоайета на извисени в небесата кули от метал и стъкло. Автомобилният шум и пешеходните тълпи са перманентни и вездесъщи. Също като вятъра и дъжда. Прекосяваме по диагонал Хайд Парк – зелен правоъгълник на пъпа на Сидни, с ар деко фонтан, арка в памет на загиналите във войните, пейки под величествени дървета и прибягващи в тревата посуми (вместо катерички). Кръстен на лондонския си събрат, паркът е обявен от губернатора на Нов Южен Уелс през 1810 година за „място за отдих и забавление на жителите и полигон за упражнения на войските“. Чудя се как ли се съчетават тези две дейности. Войските стрелят по подвижни мишени пешеходци? Или стрелковите им умения са смехотворни, та жителите се забавляват?
Имаме резервация за специалното светлинно шоу, което целокупната вселена подготвя и изпълнява по залез. Като ВИП гости ще го гледаме от ложата на върха на кулата – най-високата сграда наоколо, с най-добрата гледка. С тънкия си метален 280-метров крак и прозрачна вечерна рокля от кръстосани метални въжета, яркожълтата дългокрака хубавица е лесно намируема. Направо си е невъзможно да я пропуснеш. Обаче откриването на правилния асансьор за небесната и тераса се оказва достойно за Индиана Джоунс приключение сред лабиринта от многоетажни магазини, ресторанти, офиси, лъскави фоайета, полунива, стълбища, казина и бог знае какво още в приземната част на сградата. С малко помощ от охранители, сервитьори и случайни посетители най-после сме в правилния асансьор и се носим вихрено към небесата. Панорамната остъклена зала на върха предлага несвършваща триизмерна картичка на Сидни. Динамична. Виртуален полет над града. В реално време. Гледката е зашеметителна, световъртежна, магическа, божествена, пленителна. Обаче ако си мислите, че за нас това е достатъчно, значи не ни познавате. Ние да не сме аквариумни рибки да гледаме света през стъкло?! Или водни костенурчета някакви? Така ами! За такива като нас има организирана разходка по откритата тераса на върха.