Последният ни ден в Сидни е посветен на историята. XVIII век. Първите бели заселници на Австралия и първият сидненски квартал – Дъ Рокс, Скалите. Още от създаването си мястото (както и цяла Австралия по онова време) има репутация на мизерна дупка, посещавана от моряци и проститутки, и е старателно избягвано от почтените и богобоязливите. Лошата слава на Скалите се разнася из цялата Британска империя, но безспорно достига апогея си през 1900 година с внезапно избухналата епидемия от чума. Бубонна чума в XX век!!! В една от най-проспериращите британски колонии (току-що сдобила се с независимост). В Сидни! Най-големият и най-цивилизован град на Австралия. Правителството на Нов Южен Уелс не може да допусне подобно петно да почерни репутацията на града (представете си само какво ще кажат мелбърнци!!) и взема незабавни мерки под формата на антибиотици и булдозери. Разрушаването на сгради и разчистването на терени в Скалите прекъсва за малко с избухването на Първата световна война, после продължава с подновена сила покрай строителството на „Харбър Бридж“ с пауза, наложена от Втората cветовна война, само за да премине в планове за масови разрушения и строителство на жилищни блокове през 60-те.
Някъде по това време на местните жители окончателно им писва и вдигат въстание. Протести, брожения, арести, политически скандали, профсъюзни преврати – данданията е мащабна, продължителна, излиза далеч отвъд границите на Сидни и щата, но в крайна сметка, в края на 70-те е постигнато споразумение – оцелелите исторически сгради са спасени и реставрирани. Романтичната атмосфера на английско село, съхранена в няколкото запазени улички, в комбинация с невероятните гледки към моста, залива, Операта и близостта до ситито привличат неудържимо туристите. В резултат днес Скалите са гъсто населени с кафененца, шоколатерии, сувенирни магазинчета, хотели, магазини за бижута, опали, картини, бутикови облекла, екологични и органични храни и разбира се – кръчми. Две исторически заведения претендират да са най-старият пъб в Сидни (следователно и в цяла Австралия). И двете – в Скалите. Публичните домове още нямат страници в уикипедия, но се хващам на бас, че когато започнат да се борят за исторически титли и престиж, пак най-старият ще се окаже тук. Скалите е доайенът на австралийския порок. Люлката на австралийската цивилизация.
Записали сме се за разходка из Сидненския залив на борда на „Южен лебед“ – класическа баркентина, строена в Дания, участвала в безброй холивудски филми и исторически възстановки, включително „Баунти“ с Мел Гибсън и Антъни Хопкинс, където „Южен лебед“ е в главната роля – на „Баунти“! Екипажът на обвеяния в романтика платноход ни помага да се качим по трапа, капитанът лично ни запознава с дългата героична история на баркентината, готвачът се заема с барбекюто и приключението започва.
Скоро става ясно, че веенето на коси от бушприта, кърмата или кое да е открито място по палубата, макар и героично, не е никак желателно поради силния пронизващ вятър, който го съпровожда. Присламчвам се към бълващата вкусни аромати и мъждящ в очите пушек печка, под предлог че си говоря с готвача. С един куршум два заека – хем се топля на скарата, хем съм мигом назначена за главен дегустатор от поласкания белобрад морски вълк. Не се налага изобщо да говоря (пък и не мога с пълна уста), трябва само да кимам на подходящите места с разширени от почуда очи, което хич не е трудно предвид на все по-невероятните приключения, които сладкодумецът разказва. Слушателите скоро стават тълпа и в навалицата успявам да се измъкна незабелязано от слушателско-дегустаторските си задължения.
По същото време на предната палуба се провежда кратък курс по стъкмяване на тримачтови кораби и всичката младеж на борда се втурва да помага с вдигането на платната. Готвачът обявява, че бюфетът е отворен, и успява да повдигне духа на гладната дружина. Междувременно „Южен лебед“ е навлязъл дълбоко в залива. Подминаваме тържествено Операта, укрепения Форт Денисън и попадаме без всякакво предупреждениe насред ято състезаващи се яхти. Връхлитат беззвучно от всички страни, фукат се и се приближават на една ръка разстояние, махат и ни се усмихват между поворотите.
Кормчията, издокаран като пират, подхвърля исторически и други фактологични справки на всеки, който има мерак да го слуша. Така научавам, че от северната страна на залива, точно срещу Операта, се намират най-скъпите недвижими имоти в света. В света! Замислям се колко съм привилегирована да мога да се наслаждавам на гледката, за която най-богатите хора на планетата се надпреварват да наддават, достигайки до безумни цени. И колко далеч е стигнал някогашният изолиран пост на британската цивилизация за само 200 години. Даже много по-малко, защото информационните източници масово твърдят, че Сидни не бил особено популярен, нито пък скъп чак до края на XX век. След Втората световна война и особено след Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а сиaмският брат близнак пак открадва шоуто и батко Сидни изпада в нещо като маниакална депресия – вманиачава се в страховете си да не бъде забравен. Толкова е лесно да развиеш подобна фобия, като си на края на света, на хиляди и хиляди километри отвсякъде. И особено като си първороден, а по-малкото братче все те бие.