Добре де, австралийски или извънземен, дай все пак да го видим тоя Парламент. Мястото на нацията. Монументът на австралийския национален дух. Люлката на южнопланетната демокрация. Детето кара, аз навигирам. Дай сега ляв мигач, щото искаме да отидем ей там, вдясно. Не, нямах предвид десен мигач. Ляв мигач и завиваш наляво по ей това тука симпатично пътно възелче, което с пълно завъртане на 360 градуса по идеална окръжност (и с тотално главозамайване) ще ни отведе вдясно, на големия пръстен. От там, по ей тази права, ще отидем на другото вписано колело. А така! Направи сега още едно кръгче и завий пак във вътрешната окръжност, после пак, за да се доберем до вписания правоъгълник. Да бе, знам, че звуча като учителка по математика. И на мен също ми се зави свят, но май стигнахме.
Стъписваме двама елегантно облечени и извънредно любезни парламентаристи с въпрос къде и как да си платим за паркинг. По изумлението в очите им става ясно, че по-абсурдна идея никога не е прекосявала политическите им глави. Ама, разбира се, че паркирането е безплатно! Тъй де, ми те и паркингът, и Парламентът са все с парите на народа строени – ние сме си платили в аванс. (И прескъпо, ако съдя по данъчните си декларации.) После изпадам в малка фотографска криза. Не, не ми пречат дъждовните капки в обектива, нито мижавата сивина на небето. Мащабите в този град са тотално сбъркани! Нечовешки. Може би наистина е строен по проект за космическа станция на нехуманоидна цивилизация. Или американските архитекти са посбъркали с превръщането на мерните единици от футове в метри. По никакъв начин не мога да вкарам цялото огромно парламентарно нещо в кадър. Oсвен ако не изляза в орбита, разбира се. Или поне отскоча до другия бряг на езерото. Примирено щраквам гигантската арматура, която стърчи от покрива на полузаровената под зелената морава монументална мраморна пирамида (по много екологичен и естетичен начин, вписвайки се в околната среда и прочее архитектурна идеология и пропаганда). Най-голямото парче неръждаема стомана в Южното полукълбо! Нъц! Каквото и да символизира. Пилон на най-голямото австралийско знаме в света! И в нашия ръкав на галактиката! И даже в цялата позната вселена!
После семейната ни боркиня за световна справедливост влиза в ролята на гид и ми показва скришните местенца на Парламента. (Тя идва миналата година с Mладежкия поход против бедността да се среща с парламентаристи и сега е вече като у дома си тук.) От кратката разходка става ясно, че мраморната кубистично изчистена, абсолютно безлюдна сграда предлага всички удобства за туристите и гостите на това най-странно на света място. Има си работещ пощенски клон (очевидно, за да могат депутатите да пращат картички на баба си, без да пропускат важните заседания), магазин за сувенири (от там купуват картичките), стая за смяна на пелени (!), кафене, разкошна тераса с гледка към езерото и града, галерия с маслени платна, портрети на исторически политически фигури, уникални исторически предмети (например едно от само четирите оцелели копия на прословутата Магна Харта – в оригинал), един милион стенни часовника (точни), изумително красиви градини и фонтанчета, брезички и пейчици, гълъби и гарвани, скулптури и каменни пътечки. И никаква коледна декорация! Никаква! В средата на декември! Отново крайно нетипично, неочаквано и неавстралийско. Голямата празна парламентарна зала, с идеално полиран паркет и гаргантюански гоблен с мотиви от австралийския буш, би могла спокойно да е бална зала. Готова за прием на високо равнище. Почивка и развлечения нежели усилен труд и политически кризи. Изобщо цялото място прилича неудържимо на почивна станция на ЦК на БКП – мраморно модернистично разточителство, социалистически реализъм, тишина и природни красоти. Строено с парите на народа за по-равните от народа.
Случили сме почивен ден, когато няма заседания нито в Камарата на представителите, нито в Сената, което ни позволява да изследваме мраморните простори без ограничения. Охранители има, но изпълняват повече екскурзоводски функции. Снимането е разрешено. Парламентът днес е просто музей. Най-скъпият австралийски музей. Глътнал повече от 1 милиард долара за осемте години на строителството си, с богата колекция от над 5000 произведения на изкуството, приема един милион посетители годишно. Ние се уморяваме дълго преди да сме надникнали във всичките му 3500 помещения, така че приемаме на доверие, че и другите зали и коридори са все тъй безупречно красиви, елегантни, натоварени с дълбок символизъм и заринати с висококласно изкуство. Милиард долара са много пари наистина, ама Австралия е богата, може да си ги позволи. Пък и я какви умопомрачителни хубости са насътворени! За народа. Този път почти без сарказъм. Простата сметка показва, че с един милион посетители годишно от откриването на новия Парламент през 1988 година насам повече от 20 милиона души, т.е. всички австралийци са ползвали безплатния паркинг, видели са бронзовата скулптура на кралицата (единствената, която ми е харесала досега), чели са Магна Хартата, пили са парламентарно кафе под перголите на терасата, присъствали са на заседания на Парламента (от ложите за посетители), разхождали са се по перфектно поддържаните морави на парламентарния хълм, търкали са рамене с представителите на народа. (И само господ знае на колко австралийски граждани са им сменени памперсите в специализираното помещение.) Добре! Kато прилежен австралийски данъкоплатец и ползвател на граждански права и свободи – одобрявам.