Може би ако бяхме случили на пословично известния Фестивал на цветята или се бяхме качили на въздушен балон, за да разглеждаме австралийската столична територия от небесата, ако времето беше малко по-слънчево, ако лятото не беше най-студеното от основаването нa Канбера насам, ако бяхме уцелили съботния пазар или друго някое по-живичко събитие (Фестивалът на Джейн Остин или Фестивалът на трюфелите ми звучат обещаващо например), щях да остана с по-шарени впечатления. Но случи се така, че видяхме най-заспалата и скучна столица на света. Ако не беше забележителната архитектура, умопомрачителната пътна мрежа и изложбата на ренесансови шедьоври (не всеки ден се случва да видиш оригинали на Рафаело, Ботичели, Тициан и Караваджо на другия край на света), щяхме да умрeм от скука. И студ. После се чудим на политиците и дипломатите (включително служителите в българското посолство), че се били откъснали от проблемите на народа, не чувствали пулса на нацията. Ми как да го почувстват, като не живеят в същата държава?! Нито в същото време. Канбера е остров на изгубен в миналото некрайбрежен, нефермерски, немегаполисен, несвръхмодерен, не бясно развиващ се, нетипичен, абсолютно неавстралийски покой. На три часа път от най-близкия истински австралийски град.
Преди сто и единайсет години новозеландците отказали да се включат в Съюза на австралийските колонии с убедителния аргумент, че предложената (тогава напълно имагинерна) столица на федерацията щяла да е твърде далеч от Уелингтън – тогавашните средства за транспорт предполагали минимум едноседмично плаване за прекосяване на Тасманово море – и това щяло да дистанцира парламентаристите от проблемите на жителите в източната провинция. Е, самолетните полети и електронните комуникации са скъсили разстоянията в днешно време, но Канбера си остава все тъй далечна не само от Нова Зеландия, но и от другите австралийски щати. И никакви магистрали не могат да я приближат. Тя просто съществува в друго измерение. Географско, културно и социално.
Като огън и лед, като пясък и вода,
като Австралия и Нова Зеландия
От двете страни на Тасманово море се намират двете най-необикновени суши на нашата планета – континентът Австралия и островите на Нова Зеландия. Някогашната Тера Аустралис Инкогнита – непознатата земя на юг от екватора, митичният Южен континент, предсказан още от Аристотел и Птолемей, който се очаквало да лежи отвъд 40-ия паралел, в симетричен противовес на северния си антипод. Е, континентът не бил точно там и нямал подобаващо грамадански размери, а повече приличал на островен архипелаг, пръснат из Пасифика. Тъй че разочарованият и обезсърчен холандски мореплавател Абел Тасман не го разпознал. Дръпнал им една бърза кръщавка: Нова Холандия (за Австралия) и Нова Зеландия (по името на холандската провинция Зеландия), обявил ги за отявлено негостоприемни, враждебни и безперспективни и си тръгнал за къщи.
Оттогава и досега двете са неразделни по страниците на географските атласи, исторически книги и в представите на останалия свят. Като сиамски близнаци, винаги в комплект: Австралия и Нова Зеландия, Австралия и Океания, Австралия и островите в Тихия океан, има даже събирателно Австралазия. И, естествено, всички очакваме да си приличат. Убедени сме, че си приличат. Като близначки. Като съседки. Като екзотични сестри.
В действителност обаче дори писател фантаст би се затруднил да измисли две места, по-различни от земите по двата бряга на Тасманово море.
Австралия е най-старият континент на планетата. Износен от милиони години ерозия, той е също и най-плоският. Без нито един активен вулкан, без земетръси и тектонични разломи. Спокойна, древна, равна и мъдра земя.
Нова Зеландия е млада и неукротима, част от Тихоокеанския огнен пръстен – най-неуравновесената и темпераментна зона в земната кора. Разтърсвана непрестанно от вулканични изригвания и мощни земетресения. Южните Алпи са най-младата планинска верига на планетата и най-бързо растящата.
Австралия е континент пустиня. Нашарен със сухи реки и празни езера. Най-сухият от незамръзналите континенти и най-силно зависим от капризите на феномена Ел Ниньо. Недостигът на вода е постоянен бич за австралийското земеделие, градовете са на перманентен воден режим. Горските пожари са апокалиптични. Заплахата от катастрофална суша е вечно надвиснала над континента.
Нова Зеландия е едно от най-мокрите места на планетата. На пътя на Ревящите четирийсет.