Въпросният зоопарк се намира на около час път от Бризбън. Разположен е на земя, закупена от родителите на Стив през седемдесетте, за да спасяват застрашени змии, крокодили, гущери и прочее зъбати хубавци, които били безжалостно и безсъвестно преследвани и избивани от австралийските фермери. (За което аз не бих могла да ги виня, ама аз съм само чужденка, какво разбирам от крокодили и справедливост?!) През деветдесетте Стив Ъруин превръща вече поразрасналия се семеен зоопарк в световноизвестна атракция с телевизионните сериали „Ловецът на крокодили“, „Крокодилски досиета“, „Крокодилски дневници“. Понастоящем Австралийският зоопарк е топатракцията на австралийския туризъм. Тъй че хич не е глупава Ема да ни води там. Диктаторката му разбира на туризма. Както и на другите работи. Тук ще издам под сурдинка, че в дъното на цялата туристическа операция лежи една голяма детска любов – цялата тумба се затътряме в зоопарка, за да може Ема да се срещне на живо, очи в очи, с чаровника Чарли. Кой е той ли? Ммм, това ще стане ясно в развръзката, тук сме още в преамбюла.
Паркингът отново е полупразен, но отново това не ни спасява от тълпите туристи. Чудя се каква ли тарапана е тук в хубаво време. Още влезли-невлезли в парка, и Ема успява да влезе в устата на седемметровия соленоводен крокодил, закусващ край алеята. Добре, че е циментов, та успяваме да я спасим без загуби в нашите редици.
Басейнчетата на алигаторчетата и самите алигаторчета ни изглеждат миниатюрни едни такива, почти ювелирни в сравнение с гигантския си циментов събрат (пресъздаден между прочем в мащаб едно към едно с живия такъв). Гигантските костенурки са интересни по един малко пенсионерски начин – мудни, спокойни, погризват тревица, нямат вид да се притесняват от лошото време. Може да ги пипнеш по черупката, обаче тръпката от това е, като да потупаш камък или пейка. Може и да поседнеш на корубата им – пак толкова вълнуващо ще е.
Не липсва тръпка обаче в змиярника, терариума или както там се нарича място, пълно със силно отровни змии (офис?). На преден план е изтипосано спящо кафеникаво влечуго с гръмкото име Страховита змия. Безлична и апатична сред пустинния ландшафт на аквариума, няма и да си помислите, че е най-отровната на планетата. Следващата витрина ни представя втората и по отровност посестрима, после – четвъртата най-отровна, после – шестата. Изобщо знаете ли колко от десетте най-отровни змии на света живеят в Австралия? Елементарно, Уотсън – всичките десет. Мда, питоните ни идват малко като разведряваща почивка – те поне не са отровни.
Наоколо поляните с разнокалибрени разновидови кенгурута са толкова много и скокливците толкова кротко позволяват на туристите да ги снимат и да ги галят, че щеше да е чак скучно, ако Ема не бе успяла да изпадне в малък дипломатически междувидов конфликт с едно нервно пухкаво създание с остри нокти. Наложи се Фотографката да се намеси като медиатор и в крайна сметка недоразуменията бяха изгладени. Мир между двуногите – кенгурута и люде!
От кенгурските пасища се озоваваме директно в Индия – каменни Буди, многоръки богини, индийски дворци, слонове и бенгалски тигри. Хранят тигъра с мляко. По-скоро го гевезят с млекцето, колкото да го поразмърдат малко и да предизвикат възхищението на публиката. Спрях да снимам малките тигърчета чак като източих до капка първия комплект батерии. Съвършенство! Най-интелигентният хищник на планетата. И най-красивият! Акулите да идат да се гръмнат.
След забежката до Южна Азия се завръщаме към австралийската фауна. Коали, кукабaри, вомбати, емута, ехидни. Нямах представа, че червеното кенгуру може да скочи на три и половина метра височина и дванайсет метра дължина от място. Без засилване! Освен това е доста по-едро от човек. Хм, може пък да не са чак толкова безобидни тия животинки.
Небето е все така раздразнително сиво и току ни ръси с влага, но ние вече не му обръщаме внимание. Първо, защото сме напълно мокри и сме престанали да забелязваме дъжда, и второ, защото сме стигнали до целта си – пред нас е Крокозеумът.
За абсолютно разбираемо раздразнение на Диктаторката, алеята се извива така, че първо минаваме край езерцето на Фреши – сладководният крокодил, и край цяла тумба негови близки роднини, изтегнати по мократа трева наоколо. После се срещаме с Ако, Уейпа и Агро (и ние си помислихме, че Агро е някакъв намек за селскостопанското минало на страховития соленоводен мъжки крокодил, макар че, да си призная, идея си нямам какво селскостопанско приложение може да има един седемметров крокодил, но се оказа, че това било само галеното му име – съкратено от Мистър Агресивен), с Каспър, Блу и Ейми и чак най-накрая са личните покои на Чарли – телевизионната звезда и ненадминат чаровник, завладял сърцето на Диктаторката Ема.