Трябва да призная, че Чарли беше на ниво и си заслужаваше всичкото пътуване и всичкия дъжд в пазвата. Не само че се беше опнал в целия си величествен ръст в прозрачната вода на басейна, но направи няколко мързеливи демонстрации на плуване в крокодилски стил, подаде си главата над водата, отвори уста веднъж-дваж и накрая отегчено се отдаде на следобедна дрямка. Ема е щастлива. Малкото и диктаторско сърчице е стоплено и удовлетворено.
За финал се отбиваме при тасманийския дявол, дивото куче динго, една спяща лисица, няколко преживящи камили и половин дузина впечатляващо огромни пустинни дракони и варани. Пътят към къщи е дълъг. Дълго е и лечението на новите подмолни настъпления на настинката с вътрешно приемане на концентрати.
П.П. Всичко описано по-горе е истината, само истината и нищо друго освен истината. Всички лица и факти са достоверно документирани. Ема си води ежедневни записки в таен дневник с катинар, та не смея да се отклоня от историческата истина нито за миг. Каквато е компетентна и детайлна, ще ме хване веднага в крачка. А пък аз, както вече споделих, се притеснявам да влизам в словесни битки с Диктаторката.
Сговорна дружина... воден режим сваля
Зимата била сухият сезон в Бризбън!? Разправяй ги тия на шапката ми! Още не започнал юни, и като се отпочна едно валене, едни ветрища. И даже не една, ами две области на ниско атмосферно налягане като се сдружиха, и за 24 часа удавиха Съншайн Кост, потопиха Бризбън под вода, ерозираха до неузнаваемост прочутите плажове на Златния бряг и... напълниха язовирите. Очакваме в следващите няколко дни, като се поотцеди водата от планините, да стигнем мечтаните 40 % от водовместимостта и общината да свали водния режим на 5-а степен (сега сме на 6-а).
Метеоролозите веднага намериха кого да набедят – Ла Ниня била активна и не давала на Ел Ниньо да установи стабилно сухо време. Само веднъж на 10 години се случвала такава мокра зима и аз, разбира се, ще я уцеля. Където ида, и времето прогизва. Още си спомням с ужас първата ни зима в Нова Зеландия – като започна да вали през юни и спря чак през септември, оттам нататък валя с прекъсвания до Коледа. Куинсландци, ако знаеха, щяха паметник да ми вдигнат. Е, не всички. Някои не са щастливи от дъждовете. Купища хора трябваше да бъдат спасявани от наводненията, самолетите изпозакъсняха, къщи и коли останаха под вода, пътищата се изпоповредиха, задръстванията бяха епични.
Мен обаче това не ме засяга – аз работя върху усъвършенстването на най-удобната поза за излежаване в леглото с котка и лаптоп, докато пиша заявления за работа и чета любезни откази в отговор. Kотката е Муцьо, разбира се, Маца си е изкопала тунел под купищата дрехи в Боянината стая и живее ъндърграунд, сиреч в нелегалност.
Разходка до махленския ни парк разкри грабеж: половината го няма. Всичко е под вода. Затова пък вместо лениво поточе си имаме кална бърза река. Футболното игрище е по-подходящо за водна топка. Мостчетата и алеите са изчезнали. Залята е територията на моята стара приятелка червенокореместата черна змия – дано да обича да плува, че иначе е имала лош ден вчера. Докато се опитвам да снимам въртопите с цвят и консистенция на боза, в краката ми се замотават: едно малко змийче, две гекота, една отвратително тлъста жаба, нещо неидентифицирано, което пльоква шумно във водата, и за капак вятърът донася един потрошен, но все още летателен чадър.
Златният бряг през зимата
Никакви аналогии с Венеция през зимата! Никаква меланхолия и студ! И никаква драма! Златният бряг е все така величествен и слънчев, безгрижен и плажен, купонясващ, пъстър, разнолик и неустоимо привлекателен, независимо от сезоните, времето и температурите. Юнското небе е все тъй бездънно синьо. Макар че тук юни бележи началото на зимата. Минувачите – все тъй по джапанки.
Вчерашният студен дъжд е прогонил хубавиците по бикини от плажа, но е безсилен срещу неуморимите сърфисти. Прибоят гъмжи от дъските им, а хвърчилата им флиртуват с вятъра. По още мокрите тротоари дефилират туристи от всеки цвят, размер и националност, облечени комично, но напълно в унисон с времето: пуловер, яке и джапанки; зимни ботуши и къси панталони; обточена с кожи яка и летни сандали на бос крак; елегантна рокля и торбест найлонов дъждобран; плетена шапка, шал и гол гръб. Сякаш никой не е сигурен в кой сезон сме. Сезонът в Голд Кост е един – целогодишен, бездънносин, оптимистичен и слънчев.
Снагите на исполинските небостъргачи подпират небесата. Палмите люлеят сенки над пешеходните зони. Увеселителните паркове поглъщат лакомо жадните за приключения посетители със стотици и хиляди. После ги изплюват обратно екзалтирани, омаломощени, удавени в собствения им адреналин.