Уличните кафенета са пълни, независимо от хладното време. Бутиците преливат от модни недоразумения и изкушения. Уличните музиканти се надсвирват по закътаните площадчета. Папагали цирикат оглушително, скрити в зелените корони на дърветата. Камбаните на градския часовник едва успяват да ги надвикат с мелодично дин-дан-донг. Автомобилният трафик не секва нито за миг. Също като строителните работи в курорта. Навсякъде по висоооките етажи стърчат елегантни и някак хищни стрелите на кулокрановете. Златният бряг расте. На височина и по цени.
Наскоро вестниците писаха, че син на български имигранти купил най-скъпия имот на Голд Кост за 26 милиона. И ако си мислите, че момчето се е сдобило с къща за чудо и приказ, лъжете се. Hе е дори завършена. Е, то „къща“ е доста неподходящ термин в този случай, даже прогимназия не е, ами пò мяза на недостроен университет.
На Златния бряг отдавна му се носи име, че е перачница за пари на руски мафиоти, военни лордове, интернет новобогаташи, корумпирани политици, спекуланти, арабски бизнесмени и прочее любимци на съдбата. Но това са само приказки под сурдинка, словоблудство на завистниците. Всеки, който е вървял по Еспланадата, ловил вълни на Сърфистки рай, плакнал поглед в изумрудения хоризонт, пищял по скоростните влакчета и водните пързалки на увеселителните паркове, пил кафе под палмите, обикалял с лодка из каналите, лежал на златния пясък, слушал крясъка на чайките, е влюбен до уши в чаровника и изкусителя Голд Кост. Никой не може да остане безпристрастен. Златният бряг е неустоим. И заразителен. Ако имаше начин да се бутилира атмосферата му, би се продавала като най-чиста дрога. Като еликсир за щастие.
Голд Кост не е само туристически комплекс, а модерен, благоустроен и изключително красив град. Най-бързо растящият в Австралия. Шестият по големина на континента. Има си жилищни квартали, река, безброй изкуствени канали (девет пъти повече от венецианските), където яхтите са паркирани зад къщите, има си училища, даже и университети, великолепни пътища, магистрала и влакова линия, летище. Навсякъде се веят банери с рекламно мото: „Хвани самолета с влак“, напомнящи за удобната железопътна връзка с международното летище в Бризбън. Има си и най-различни индустрии, освен туризма. Кинематография например. Земеделие. Захарна тръстика.
Много от небостъргачите в централната зона на града не са хотели, нито офиси, а жилищни сгради. Ако мечтата ви е да живеете в облаците сред футуристична архитектура от метал и стъкло и всяка сутрин да ви буди изгревът на слънцето над необятната синева на Тасманово море, няма нужда да търсите повече – Кю 1, най-високата жилищна сграда в света, 80 етажа с вътрешни басейни, водопади, тропически градини, лукс и елегантност, високоскоростен асансьор, гледка за милиони и Сърфистки рай на прага ви. Тристаен апартамент струва само милион и половина. Какво му плащаш?! Ако 80 етажа ви се виждат малко, в съседство вече се строи по-висока кула, с още по-луксозни апартаменти и по-зашеметителни гледки. Цени – умопомрачителни.
Прочутият в цял свят Златен бряг е всъщност амалгама от малки градчета – абсолютно провинциални и никому неизвестни чак до средата на XX век, когато местните хора с амбиции осъзнали необходимостта от привлекателно име, което да говори само за себе си. И станали кръстници на Златния бряг. Обединяващ 57-километровата плажна ивица от Сърфистки рай на север до Кулангата и Туид Хедс на юг.
Освен с разкошни плажове, вълни за сърф и граничното си местоположение, двете южни градчета близнаци са известни и с часовата си аномалия. Кулангата е най-южната точка на щата Куинсланд, а Туид Хедс е най-северният град на Нов Южен Уелс. През летните месеци двата щата са в различни часови зони, защото Куинсланд няма лятно часово време. Двете градчета са слети неразривно и неразличимо едно в друго. Само бронзова табелка на главната улица известява къде свършва единият щат и започва другият. И работното време на магазините. Когато всички от едната страна на централната улица затворят по лятното време, тези от другата страна са отворени още час по куинсландското време. Не искам и да си помислям за невероятните ежедневни неудобства и обърквации, произтичащи от две часови зони в един град. Естествено, купонджиите са намерили добро приложение на тази своеобразна машина на времето. Новата година се посреща задължително два пъти – в Нов Южен Уелс и после в Куинсланд. С всички подобаващи галимации на квадрат.