Внезапният проливен дъжд ни погва да търсим подслон на закрито. Гостоприемно ни канят в утробата си Музеят на восъчните фигури, Къщата на призраците, Музеят на Рипли, „Минус 5“ – бар в хладилник, където мебелите са издялани в леда и напитките се сервират в чаши от лед, докато посетителите зъзнат с ватенки и ушанки (не, благодаря!). Най-привлекателна ни се струва офертата на „Безкрайността“. Нахлузили бели памучни терлички и ръкавици, отмятаме тежката завеса и попадаме в... открития космос. В непроницаемия мрак на огледалния лабиринт малки цветни светлинки, отразени отново и отново, и отново, създават илюзия за безгранично отворено пространство. Тематичната космическа музика допълва ефекта. Нужна ни е смелост, за да прекрачим в нищото. Близо час се лутаме из пулсиращите светлини на високотехнологичните коридори на космически кораби, в които плъзгащите врати се отварят с неистово пневматично свистене и облаци пара, прибягваме под вражески лазерен обстрел, прекосяваме бездънни пропасти по заплашително люлеещи се въжени мостчета, срещаме извънземни, разхождаме се по чужди планети под непознати мъждиви слънца, ставаме свидетели на избухването на супернова, пълзим под гъста мрежа от ярки лазерни детектори, губим се и се въртим в кръг, намираме опипом маскираните изходи, за да попаднем в ново приключение. Когато най-после виждаме отново светлината на нашето си родно слънце, дъждовният облак е отминал и можем безопасно да прекосим пешеходната зона, за да изпием по един чуждопланетен коктейл в съседния „Ресторант на края на вселената“.
Освен наквасени от дъжд плажове и космически полети до далечни звезди Златният бряг предлага също неограничени възможности за пазаруване – от елегантните бутици на световни дизайнери до заринати с боклучки китайски магазинчета „За един долар“. Ресторантите, кафенетата, пицариите, бирариите, баровете, сладоледаджийниците и хранителните магазини с екзотични вносни стоки са истински рай за чревоугодниците. Тук може да намерите български кашкавал, руски черен хайвер, да хапнете испански тапас в ресторант с китайски декор, да пиете чешка бира в немска кръчма, да опитате различни сладоледи...
После атакуваме високите етажи на Кю 1. Ушите ни заглъхват във високоскоростния асансьор, вратите се отварят и ни залива светлина. Светът е в краката ни! Над нас е само слънцето. Така трябва да са изглеждали човешките терзания и усилия, гледани от Олимп – далечни, жалки и незначителни. Чувствам се равна с боговете. На 320 метра над земята пием кафе с гледка. Обикаляме остъклената платформа и снимаме от птичи поглед, докато ни се завива свят.
Разделяме се със Златния бряг с обещанието да се върнем пак. И не само през зимата.
Люта зима
Люта австралийска зима се е развилняла из Бризбън! Нощем температурите падат до нечуваните 12 градуса, а денем едвам стигат 23. По Целзий! Вали всяка седмица, обаче не където трябва. Някой там горе има нужда сериозно да си прегледа и калиброва мерниците. Ами може ли такова нещо – изливат се тонове дъжд в океана, където и без това вече има твърде много сладка вода (от разтопени ледници и прочее ефекти на глобалното затопляне), редовно потъва под вода многострадалнaтa Севернa територия (добре, че е слабо населена, и тo предимно с аборигени и крокодили, та не се оплаква много от наводненията) и само сегиз-тогиз приръмява над язовирите. Ми няма да се разберем така! Хората са построили не един, не два, а цяла каскада от седем свързани язовирa високо в планината, прокарали са тръби да снабдяват Бризбън с вода, наложили са церберски воден режим, наслагали са едни пясъчни часовничета в баните (да си отмерваме точно 4 минути къпане под душа), колите си не мият, градините си не поливат, хеле пък за басейните да не говорим – тях ги пълнят само с дъждовна вода. Суша! А водата си се лее с тонове в градската канализация и разваля рахатлъка на черните червенокоремести змии, колчем реките придойдат и прелеят. Грозно разхищение!
Е, то ясно, че който е строил язовирите, е за бой, дeтo ги e цопнaл навръх планината, където явно никога не вали, ама и нашият Създател да вземе да се стегне малко. В края на краищата, ако хората са нескопосни, то е само по Негова вина – такива са Му творенията. По Негов образ и подобие.
Поради внезапното застудяване и овлажняване на климата съм принудена да се навличам като за окландско лято – с дълъг ръкав, чорапи и обувки вместо обичайните шорти и джапанки. Когато не вали, трябва и със слънцезащитни кремове да се мацам, нали ви казвам – все едно съм в Окланд. Ама през лятото.