Посрещнахме и изпратихме по живо, по здраво не кой да е, а папата. Голяма олелия беше – половин милион християни се изсипаха в Сидни по случая. Добре, че сме далеч оттам! Доколкото следих новините, папата раздаваше благословии с щедра ръка, но времето не оправи. Май Негово високопреосвещенство (или както там му се вика) трябваше да се отбие до Нова Зеландия, че кивитата имат спешна нужда от посредник в комуникациите с Горния свят. Като гледах прогнозата за времето тази седмица, ми се заскрежи мониторът от студ, потече вода по клавиатурата и силни пориви на вятъра ми отвяха мишката. Тасманийски и антарктически области на ниско атмосферно налягане се надпреварват кой по-напред да удари островите, дъжд, сняг, бурен вятър, светкавици и гръмотевици се ръсят по картата с щедрост, позната само по новозеландските земи. Ако още не са затворили летищата поради силен вятър и снежна покривка, препоръчвам на всички кивита да си купят билет до Голд Кост. Еднопосочен. Сега са на промоция.
Котките се адаптират към зимните условия, като спят по леглата вкъщи, вместо по оградите вън. Румен се разочарова тотално от държавното управление на страната, което не осигурява нито добър риболов, нито дори надеждни ветрове за уиндсърфинг на новозаселилите се имигранти, и се преориентира към самолети. Двойният гараж не може да подслони ни един автомобил, тъй като е изцяло зает от лодка (ползваме я за пазаруване и личен транспорт, като се наводни кварталът, за друго не става според високите новозеландски критерии на Риболовеца), една камара неопрени, дъски и платна за сърф (безполезни в условията на перманентно безветрие) и половин дузина радиоуправляеми модели на самолети, вертолети и разни други, неподлежащи на описание летящи устройства (едното много сполучливо наричано на галено „Хлебарката“). През уикендите забавляваме папагалите и другите пернати в кварталните паркове и стадиони – много им се иска да се опознаят с бръмчащите си събратя и все правят опити за първи контакт, но студената арогантност и високомерие на радиоуправляемите самолети в крайна сметка ги отблъсква.
Моя милост продължава с напразните си опити да очарова потенциални работодатели. Последните продължават да не се поддават на неустоимия ми чар. Нямат въображение тия австралийци! Всичките ми пишат едни засукани любезни и абсолютно еднотипни писма – за съжаление, кандидатурата ви е неуспешна.
Когато не се занимавам с това да спасявам Муцьо от атаките на местни птици (Ама много са агресивни австралийските хвъркати!), да пращам резюмета и да чета любезни откази, да ровя из тревата в търсене на разпилените чаркалаци на тежко круширали летателни средства (рискувайки да намеря силно отровни нелетящи обитатели на буша) или да превозвам Принцесата насам-натам (то това си ми е втора професия открай време, ама пусто не се изкарват пари с нея), държа под хищно капиталистическо око пазара на недвижими имоти. Още не сме се изкушили, ама може и това да стане (ако изобщо някога се сдобия с доходи).
От скука и студ чак ме избива на поезия. То аз съм една пишман поетеса, нo ако само перифразирам Ботев, картинката е следната:
Гарванът грачи грозно, зловещо,
кукабари се кискат в гората.
В Сидни папата се моли горещо,
небето плаче, Куинсланд пести водата.
Бризбън – на две неравноделни стъпки
от Балканите
Гледан с новозеландски очи, Бризбън е, кажи-речи, в Европа. За разлика от Окланд, където преобладаващи са азиатската, тихоокеанската и британската култура, с дребни посевки на европейска, южноамериканска, близкоизточна и африканска екзотика, в Бризбън вавилонската шарения е абсолютна.
Английският и тук е официален език, разбира се, но руска, гръцка, френска, испанска, италианска, португалска, сръбска и арабска реч се леят не само по улиците, фестивалите и пазарите на космополитния град, а и от радио- и телевизионния ефир. Най-обичам да гледам вечерните новини на руски по канал SBS, в колата слушам хърватско радио, че пускат хубава народна музика от нашите земи, в събота си купувам кашкавал и лютеница от македонския магазин, в петък се събираме с други българи в Гръцкия клуб, а всичките австралийци, новозеландци и южноафриканци от най-близкото ни обкръжение сме научили вече да ходят в турския ресторант „При Ахмед“ (известен с превъзходна храна, автентична атмосфера, но най-вече с танцьорките, които екзалтират посетителите с майсторски кючеци и ярки костюми).
Гръцкият е третият по говоримост език в Австралия. Обаче по време на бризбънския гръцки фестивал „Паниири“ става първи. Танцови състави и изпълнители от цялата страна участват в двудневната музикална програма, жителите на околните градчета се изсипват в града на тълпи, а бризбънци изоставят автомобилите си, защото традиционното задръстване в дните на фестивала ги прави безполезни. И всички се втурват пешком към щандовете с галактикос, спанакопита, мусака, шишчета, баклава. Не само гръцки, всякакви балкански танци се играят на сцените. Музиката не секва до късно през нощта. Както се казва: И аз там бях, песни пях, вино пих, хоро играх.