Така де, да не ви занимавам сега тука с моите си объркани представи за история и география, останах си аз завинаги с едно много силно развито уважение към гръмовете. Гърмът като известител на Божия гняв. Като в страшна клетва: „Гръм да го порази дано!“. Като в Яворовото „Когато гръм удари“. Като в пиратско възклицание: „Гръм и мълнии!“. Гърмът Победоносец. Не просто гръмотевица. Гърмът Възвестител. Гърмът Освободител.
И точно така възвести пристигането си лятото в Куинсланд. С топовен залп. С тътен на небесни копита. С армия от тежки облаци. С бляскав щик и трясък. Със земетръсен грохот. С гръм и мълнии. Не просто със светкавици. Разпиля като пилци зимните потери навръх астрономическата пролет и въдвори победоносен хаос. С мирис на барут. И пот (от жегата).
Между нас казано, тя, зимата, се беше предала отдавна и въобще нямаше нужда от чак такива демонстрации на мощ и сила. Ние и без топовни залпове бяхме схванали, че сандали и къси гащи са по-подходящо облекло за сезона от якетата и ботушите, дето ни се натрапваха от витрините на магазините. Ама предполагам, че имаше нужда все пак от ясно деклариране на положението, иначе остават разни здрачни зони, в които хич не се разбира краят на зимата ли е, ранна пролет ли е, може ли вече да се ходи на плаж, става ли още за ботуши и други такива основополагащи въпроси на битието и мирозданието. Сега поне се знае ясно и категорично, че: 1. Зимата е свършила отдавна. 2. Пролетта беше миналия вторник. 3. Лятото е заело пълновластни позиции.
Температурите внезапно скочиха над 30 градуса. (А помните ли, като разказвах как нощем ставаше 12 градуса?! Как оцеляхме, не знам!) Небесата зарязаха безсъбитийната еднообразна слънчева синева и се отдадоха на свръхдраматизация. Денем пак си пече де (няма да тръгнем сега да си разваляме имиджа на Слънчев щат), обаче следобедите се закълбват едни облачища, втурват се едни фронтове. Вадят саби и мечове и като се почне едно святкане, едно гърмене и гъргорене – котките не излизат от гардероба от ужас. А вестниците се напълниха със снимки на светкавици. Интернетът и той. Нощем вали, пълни язовирите, полива тревата. Денем пак пече. Всеки ден има щормово предупреждение. Нов Южен Уелс май пострада най-лошо от бурите. Поне засега. Имаше ураганни ветрове, отнeсени покриви и други такива. И много дъжд.
И това е само септември. Истинските приключения започват през ноември с ураганния сезон.
Като гледам на спътниковите снимки, което не се изваля при нас, беше надлежно запратено към източните ни провинции – да видят и кивитата, че не сме стиснати, на ближния и бурята от гърба си даваме.
На избори, народе!
Е, то и аз не знаех, че ще има избори, ама независимо от моето невежество началото на летния сезон даде старт на повсеместна предизборна агитационна кампания. Борбата на претендентите върви с пълна сила. И всякакви средства.
Най-активни, види ми се, са Сините. Още от края на септември, като се разцъфтяха тия ми ти джакаранди, направо посиниха града. Веднага ми стана ясно защо ги смятат за символ на Куинсланд и Бризбън. Във всеки двор, парк, ботаническа градина, училище има поне по една. И са големи! И абсолютно, абсурдно, непостижимо сини! И невероятно красиви! Има даже новогодишна австралийска песничка, която твърди, че „Коледа е, когато цъфнат джакарандите“. Навремето имало една-единствена джакаранда в сегашната Ботаническа градина в центъра на града, чиято екзотична хубост омагьосвала всеки с неземната си яркосиня корона. Xората си занасаждали джакаранди пред и зад къщите, общината ги използвала за озеленяване в нови жилищни комплекси, по едно време даже родилният дом на Бризбън подарявал джакарандов разсад на младите майки. Птиците също се включили активно в кампанията и заразнасяли семената надлъж и нашир. Затова днес Бризбън плува в облаци от синя мъгла. От октомври до Нова година. Като същинска седесарска цитадела. Непревзимаема твърдина на Синята партия.
Червените, разбира се, не си оставят магарето в калта и отвръщат подобаващо на удара. Кървавочервени, огнени, винени, морави и виолетови бугенвилии висят в пищни цветнопади от всяка ограда и подпорна стена, надничат от всеки парк, градина и училищен двор. Сериозна подкрепа намират също в лицето на коледните звезди, хибискусите, розите и нощните феерии от червени автомобилни стопове по магистралата.