Арктически неволи
Първо да се извиня на всички, които съм подвела с твърдението си, че работя в компания за добив на газ. Абсолютно несъзнателно, неумишлено и непреднамерено е било, честна дума! Аз самата бях останала с подобно погрешно впечатление и трябваше да прекарам известно време на работното си място, за да се разсее заблудата и да излезе на бял свят вледеняващата истина. Която бързам да споделя с вас, че да не се окажа неволно замесена в измами и неистинни твърдения, свързани с австрaлийския делови свят.
На пръв поглед изглежда така, сякаш с колегите ми работим в просторен офис някъде по високите етажи на елегантна корпоративна сграда в центъра на бризбънското сити. Но в действителност работното ми място се намира в бутафорно обзаведен фризер, доста убедително дегизиран като петролна компания.
Компанията само привидно се занимава с нефт и газ, а истинската и дейност е извършване на наблюдения и експерименти в арктически условия. Голяма част от персонала, привидно хуманоиден, се състои от моржове и пингвини в бизнес облекло, които непрекъснато се оплакват, че им било горещо при температури близки до нулата (по Целзий), и си слагат лед в напитките, и настояват да включват вентилатори, които имитират доста сполучливо зимни веявици и фъртуни, и се разхождат по къси гащи, рокли с презрамки и прочее плажно облекло из заскрежените от студ помещения.
Още на втория ден на новото ми работно място схванах, че зимни якета, шуби, дебели плетени жилетки, плътни вълнени сака, топли чорапи, шапки и ръкавици са къде по-подходящо и животоподдържащо облекло от елегантните ризки, полички и джапанки на ток, с които бях обзавела гардероба си. Сутрин влизам в асансьора на сградата навлечена и омотана с топли връхни облекла като същинска съпруга на муджахидин, за всеобщ потрес на останалите пътници. Когато се отворят вратите на нашия етаж обаче и арктически студ облъхне тясното пространство с леден дъх, всички присъстващи отстъпват панически и ме изпращат с погледи, изпълнени с уважение.
Част от рутинните ми сутрешни занимания е да изчистя скрежа от монитора, да разбия леда по клавиатурата, да дозакопчая догоре многопластовото си облекло и да започна да се наливам с кафе, чай и други горещи напитки за запазване на телесната си температура. От време на време, като усетя, че кръвообращението в крайниците ми е спряло напълно, се втурвам с посинели устни и настръхнала като пуешки врат кожа да търся спасение в тоалетната. По някакво необяснимо чудо на строителния дизайн това помещение е единственото в отворената вътрешна архитектура на сградата, което не се обслужва от етажния климатик и в резултат поддържа собствен микроклимат – много по-приемлив от нечовешкия студ в работните помещения.
Добре, че са обедните почивки да ме спасяват от бяла смърт. Прекарвам всяка минута от регламентираното извънработно време, изложена на изгарящите лъчи на безмилостното субтропично слънце, попивайки алчно всеки килоджаул енергия, до който замръзналите ми клетки успяват да се доберат. Пред изумените погледи на австралийците си избирам най-слънчевата маса в уличните кафенета, сядам с блажена усмивка на нагорещения до червено метален стол, поръчвам си гореща супа и мазохистично се радвам на болката от изгарянето, която сменя бавно вледенената безчувственост на кожата ми. Австралийците отместват ужасени погледи – подобно самопредизвикано страдание и миризмата на опърлена кожа са непоносими за тяхната деликатна западна чувствителност.
Изобщо цялата западна цивилизация е вманиачена на тема студ. Забелязали ли сте с каква религиозна страст американците консумират лед? Австралийците са същите. Лед се продава под път и над път, домашните хладилници имат приставки за лед, хладилните чанти и авто-хладилниците са задължителен аксесоар за всеки дом, кола и пикник. Сещам се за „Брегът на комарите“, където главният герой беше дълбоко убеден, че ще превъзпита и облагороди амазонските племена, като им занесе буца лед. Въпросният главен герой е американец, разбира се.
Ледопоклонничеството обаче не е единствената проява на религиозния фанатизъм на белите хора по отношение на студа. Истинската им страст са климатиците. Познавате ли някой, който, като се добере до контролния панел на климатика, го наглася на нормална стайна температура от 24 градуса? Аз не. Някакъв демон се вселява в хората, колчем докоснат копчето със стрелка надолу, и не им позволява да вдигнат пръста си. Опияняващо е да имаш контрол над природата, да можеш да променяш времето, да диктуваш желанията си на вселената. И те цъкат ли, цъкат в захлас, докато в помещенията настъпи полярен студ.