Доскоро си мислех, че САНТОС означава Южноавстралийска севернотериториална петролна компания (така твърдят фирменият ни сайт и даже уикипедия), но вече имам основания да подозирам конспирация и мегазаговор. Много по-вероятно е името на компанията да означава: „Симулатор за арктически наблюдения на трудово-обществени състояния“ или „Станция за арктически ниски температури и обилни снеговалежи“.
Ако сте чували, че времето в Бризбън е горещо и задушно през летните месеци, значи, знаете точно толкова за бризбънското лято, колкото и аз. Добре, че са новините по телевизията, да ме осведомяват за дневните температури в града, иначе нямаше дори да подозирам, че е настъпил плажният сезон. Не че аз ще хукна по плажовете – този уикенд пак ще се боря с последиците от тежка простуда и измръзване на крайниците.
Пък ми предстои коледно пазаруване в Хиперкупола. Е, там какъв студ ще берем, не ми се мисли. Шопингцентровете и градският транспорт са единствените, които могат да се мерят достойно с нашия офис по студ. Добре, че си донесохме все пак зимните якета от Нова Зеландия! Австралийската зима не беше достатъчно студена, за да ги подносим, но ще ни дойдат добре в мразовитите изпитания на бризбънското лято.
Нашествието на жабите
Времето в Куинсланд е най-хубавото в света. 300 слънчеви дни годишно. Триста!!!! Ако се провеждаше международен конкурс „Мис Време“, Бризбън щеше да прибира световната титла неизменно, ежегодно, безсъмнено и без изключения. То затова и няма подобен конкурс. Защото другите претенденти просто нямат никакви шансове.
Обаче! Както нашият мъдър скептично-песимистично настроен народ е прозорливо и далновидно заключил: много хубаво не е на хубаво. От опит го е казал народът, не от черногледство. И трябва да призная, че даа, има една такава работа. Между нас да си остане, ама времето в Куинсланд страда от тежък, непреодолим недъг. От трагично душевно заболяване. Шизофрения. В остра форма. С усложнения.
Двете му личности съществуват във вечно противоборство, отричайки, избутвайки, потискайки се една друга. С променлив успех и непредвидим резултат. За ужас и потрес на свидетелите и потърпевшите. Класически случай на Доктор Джекил и Мистър Хайд.
Сутрин се събуждаш, гледаш навън едни дълбоки сини небеса, искрящ от свежест въздух, декоративни облачета се изтягат мързеливо в синята постеля, неуморният ранобуден заварчик заварява ли, заварява над облаците (от четири и половина сутринта, щото нали сме много специални и си нямаме лятно часово време), птичките пеят в захлас (не непременно мелодично, но гласовито и безспирно), цикадите надуват високооборотните си бормашини до умопомрачително кресчендо, утринният бриз люлее нежно щорите на прозореца. В обедната почивка, когато се излюпиш като пеперуда от климатизирания си офис пашкул, отвъд автоматичните врати те очаква пак същият стар познайник – слънчев, горещичък, ясен, искрящ, някак тържествен и празничен. Доктор Джекил ни се представя в пълното си непостижимо великолепие.
Но привечер нещата изглеждат различно. Мистър Хайд изгрява на небосклона. Без задръжки и преструвки. С всичка сила и с голяма доза мракобесие.
Няма следа от синьото небе и мързеливите пухкави облачета – те са превзети устремно от черно-сиви пълчища, агресивно размахващи огнени мечове сред барабанен тътен и грохот на небесни копита. Лекият бриз се е превърнал в бурен вятър с внезапни пориви, откъсващи с лекота огромни сухи клони и палмови листа, реаранжиращ капризно металните улични кошчета за боклук, тежките рекламни билбордове, сенниците и градинската мебел. Щорите са на парчета от мечешките му ласки. Цикадите и птичките немеят от ужас. Заварчикът се е потулил нейде без следа, сменен сега от Лудия тенисист, изсипващ щедро ледени пинг-понг топки над главите ни заедно с тоновете вода, шуртяща от отворените докрай небесни кранове. Tържествено-празничното настроение е мутирало в мрачна апокалиптична драма с елементи на бедствие и привкус на тъмни страсти.
Никой вече не си спомня дори добрия Доктор Джекил. Всички сме в плен на зловещо развихреното въображение на злия Доктор Хайд.
Шизофреничната зараза се разпространява в околната вселена и става причина за още множество стряскащи трансформации: крайпътните канавки се държат като буйни реки, реките се изживяват като просторни езера, пасищата и нивите се мислят за блата, градските транспортни тунели се пълнят с вода като гигантски водни пързалки, покривите на къщите се преструват на хвърчила, а въздушните електрически кабели се опитват да станат подводни такива барабар с прилежащите си стълбове и трансформатори. За броени минути Слънчевият щат е превърнат в убедителен декор за сцена от края на света.