И тогава започва нашествието на жабите.
Първият предвестник е малко зелено дървесно жабче, симпатично и ококоренко, седнало ненатрапчиво на прага ми, сякаш очакващо официална покана. Поставя нов световен рекорд в дисциплината скок от място, когато Муцьо го подушва любопитно, изкарва ми акъла, едва не докарва инфаркт на котарака и се загубва безследно в дъждовната тъма.
Минути по-късно вече стресираният Муцьо изпада в шумни котешки изстъпления, които не секват, докато не откриваме източника на тревогата му – две миниатюрни жабчета, проникнали през невидимия процеп под гаражната врата (благоразумно избягвайки ледената канонада на градушката отвън), изследващи безстрашно обширното циментово пространство вътре. Докато се опитваме напразно да изловим котките и жабите едновременно, за да предпазим първите от отравяне (в случай че скокливците са силно отровни захарнотръстикови жаби) и вторите от смърт, двата дребосъка се изнасят с олимпийска целеустременост към пералното помещение и изчезват напълно и безвъзвратно.
Изкарваме неспокойна нощ под музикалния акомпанимент на шумен жабешки хор. С изумително талантливи солисти. На сутринта времето пак ни се представя в слънчевото си Аз на добрия Доктор Джекил, сякаш буреносният разрушител Хайд никога не е съществувал. Не така обаче стои въпросът с жабите. Те определено си съществуват и даже преобладават в обилно наквасената околна среда. А като стана дума, и в коша с дрехите за пране.
Тъкмо съм успяла да преодолея шока от утринната си неуговорена среща с жаба пред пералнята, гаврътнала съм едно бързо кафе за възстановяване на емоционалното си равновесие и вече се вливам в сутрешния невротизиран трафик, на път за кварталната автогара, когато забелязвам размазани жаби навсякъде по пътното платно. Преобладаващо от гигантската захарнотръстикова разновидност, дето са невъобразимо отровни и грозни и са признати за враг номер едно на куинсландското селско стопанство и природа. Еколозите и правителството са отдавна вдигнали ръце от тях, признавайки пълното си поражение в борбата с вредителя, затова куинсландските шофьори ги мачкат стръвно, колчем им се удаде възможност. (Със същото безжалостно удовлетворение, с което новозеландците трепят посуми.) Гнусни, пъпчиви, противни и огромни приживе, размазани на асфалта, чудовищата са дори по-страховити и ужасяващи. Добре, че съм още безчувствена в посттравматичния шок след прединфарктната ми среща с жаба рано сутринта, та не се травматизирам особено от инфарктното жабешко Ватерло!
В дълбоко замразяващия хладилник, където е инсталиран служебният ми компютър и поради това съм принудена да наричам „офис“, за мое огромно облекчение жаби няма. Достъпът до нашия етаж е строго контролиран с много стриктни мерки за сигурност (влиза се само с личен пропуск) и това явно забавя нашествието. А може би ниските температури ги отблъскват. Но жабки все пак ми се кокорят от корицата на списанието на бюрото на колежката. Рекламират мобилни телефони. Mай. И от уебсайта, на който все попадам, докато правя маркетингово проучване в интернет – Hotfrog.com – Гореща жаба (Що за идиотско име е това?! Кой нормален човек си кръщава бизнес сайта на жаба, пък била тя гореща, студена, хладка, затоплена или в друго термично състояние?!), ми се блещи червена жаба, разбира се. Закачливо протегнала краче през половината екран.
Обедната ми почивка е напълно доминирана от земноводни, тъй като имам неблагоразумието да се разхождам в Ботаническата градина. Преливащите от циментовите си корита езерца гъмжат от костенурки, змиорки и попови лъжички. Влажната трева край алеите и тинята сред мангровите дървета са пренаселени с жаби – зелени, на райета, ококорени, скокливи и нахални. Велосипедните алеи са извънредно опасни не само с безразборно нахвърляните по тях палмови клони и прочее мъртва флора, довяна от снощния вятър, но и заради внезапно изскачащите на асфалта жабоци. Колоездачите стават пишман, че са избрали този маршрут. Но кулминацията на деня е безспорно жабокът, който се кьофна върху носа на обувката ми и се кокори доволно около минута оттам като шампион, покатерен на стълбичката на победителите. „Видяхте ли сега колко съм красив?“ Остави мокра следа върху черната изкуствена кожа (която веднага гнусливо изтрих) и неприятното (и трудно за изтриване) усещане, че ме е настъпвала жаба.