Мистър Хайд ни посети отново с падането на нощта. Придружен от Куинсландския кралски хор на гласовитите жабоци. Котаракът мяука и драска с часове в гаража, а аз развих полезния навик да влизам в пералното помещение с изострено внимание, без чаши с горещи течности в ръка и тежко въоръжена.
А, и се научих да избягвам Градската ботаническа градина след дъжд. (Доктор Джекил ми е симпатичен, но имам едно наум със земноводните му сподвижници.)
Коледа по австралийски
Започва се по-отрано и без бързане, някъде в средата на октомври, с коледни украси, коледни намаления, дискретни напомняния и специални коледни оферти (може например да си пратите коледните картички до Европа на по-ниска тарифа, с каква цел ще го правите през октомври, а не през май, да речем, си е само ваша работа, разбира се, предполагам, че си имате убедителни причини).
През ноември ситуацията рязко загрубява. Не само витрините и каталозите на магазините се превръщат в постоянна изложба на коледен кич, ами и по площадите, къщите на съседите, в радио- и телевизионния ефир се забелязва замърсяване с изкуствени елхи, пластмасови снежинки, познати до втръсване коледни песнички, лъскави разноцветни стъклени топки, светещи лампички, еленчета с позлатени рогца и прочее неуместни безвкусици насред жегите и тропическите урагани, вилнеещи из Куинсланд. Особено потресаващи са модерните тази година антигравитационни елхи – висящи с главата надолу от таваните, както и кръглите зелени венци с рубиненочервени петолъчки – досущ венците, които полагахме навремето пред Паметника на незнайния воин. Добре, че има и лилави, зелени, сребърни и още по-авангардни цветови решения за петолъчките, та да разсейват илюзията за връщане в социалистическото ми детство.
През декември положението напълно излиза от контрол. Всички колеги, случайни познати и откровени непознати те питат най-искрено развълнувани за коледните и новогодишните ти намерения и вдигат неодобрително озадачени вежди, ако имаш неблагоразумието да споделиш, че ти е рано за подобни планове (или пък, не дай си боже, че нямаш такива). Служебният ти календар се е напълнил с покани за празнични обеди, вечери, матинета и други извинения за ядене и пиене в работно време с колегите от твоя отдел, от по-големия отдел, от вашия клон на компанията, с цялата компания, с бизнес партньори, с разни други хора и накрая – с такива, които не си никога срещал, нито чувал, но те просто изгарят от желание да се запознаете и да попразнувате заедно с парите на компанията (тяхната или вашата, няма значение).
Въпросните празненства се състоят предимно от тържествени събрания (но съвсем не се изчерпват само с тях), щедро гарнирани с положителни равносметки, обещания за светло бизнес бъдеще и подобна политически коректна лексика, поднесена с шампанско и екзотични хапки насред просторните фоайета на местния „Хилтън“. (Ама забелязали ли сте как всички скъпи хотели в света имат умопомрачителни психеделични мокети?! Изглежда, са задължителни.) В натоварената предколедна програма има също тематичен обяд в японски ресторант, където виртуозният готвач те замерва с току-що приготвена храна, която се предполага, че ще уловиш с уста (суровите яйца пък вероятно се предполага, че са полезни за кожата, косата, обувките и тъканите на облеклото, защото точно там се намазват най-обилно и неизтриваемо след неуспешните опити да бъдат уловени насред полет с микроскопични порцеланови панички). Хапваш каквото си хванеш. Добре, че поне пиенето се сервира традиционно – в чаши. Без да се налага да ги преследваш и ловиш. Според висококвалифицираното мнение на отдела ни по човешки ресурси (Личен състав) подобни упражнения са много полезни за сплотяване на колектива и преодоляване на служебни конфликти.
В средата на декември всички, които още не са излезли в отпуск, масово зарязват преструвките, че работят, и се отдават на непресторено лудешко пазаруване в работно време, умерено пиене (все пак в компанията има практика да се правят внезапни проверки за наличие на алкохол на работното място), неконтролируемо разтакаване, непринудено плямпане, непродуктивна употреба на електронна техника и офис оборудване, безвкусни шегички, нелепо облекло и прочее подгряваща предколедна програма.
По улиците се сблъскваш редовно с тълпи Дядо Коледовци в тропически костюми – къси гащи, потници, джапанки, но все така яркочервени и обточени с бели кожи, Снежанки, феи, джуджета – с не по-малко авангардно облекло. Пътниците в автобуса подрънкват със звънчета, висящи от обеците им или от върховете на червените им шапки, мигат с присвяткащи брошки, огърлици и ореоли. Персоналът в магазините (както и мнозинството от клиентите) е накипрен с еленови рогца по главите, бутафорни бели бради, ангелски крилца, червени носове и прочее коледна (??) символика, чиято идея ми убягва на моменти, но се приема добре от масовия потребител. Тениските с шантави тематични надписи и картинки са задължителни за сезона, също както и паразитните имейли в електронните пощенски кутии, и червените хартиени „кракери“, чиято пукотевица доминира служебните купони (задължително е и носенето на книжните коронки, гривнички, пръстенчета и ключодържатели, които изпадат от „кракерите“). Къщите и повечето обществени сгради замязват на демонстрационни щандове на китайски производител на лампички. Изкуствени елхи, посипани с украшения и изкуствен сняг, залесяват всички публични пространства, включително плажовете (!!!). Много екологични и много празнични.