Пазаруването, което си е основно занимание на консуматорското общество в мирни дни (световна финансова криза или не), в предколедната седмица се превръща в истинско състезание. Изпитание на бързина, смелост и сръчност, в което наградата за победителите е банкрут на кредитните им карти, а недотам бързите (не успели да си намерят място за паркиране в радиус от пет километра около мола), недостатъчно смелите (не събрали кураж да се втурнат сред развилнелите се бясно пазаруващи тълпи) и незадоволително сръчните (безуспешно опитващи се да сложат ръка на някоя от лъскаво опакованите стоки, изчезващи светкавично от опразващите се рафтове) се утешават по плажовете с планове за следколедно пазаруване.
Преди Бъдни вечер повечето здравомислещи мениджъри вече са затворили офисите и компаниите си до следянуарските новогодишни лудости, а тези, които упорстват да работят, разпускат персонала си по обед. Магазините най-после затварят за ден и половина (макар че ако съдим по количествата храна и провизии, закупени в еуфоричната консуматорска надпревара, може аргументирано да предположим, че нови възможности за пазаруване няма да има поне до Великден), заведенията, улиците и градският транспорт постепенно опустяват.
Над Куинсланд се спуска здрач и настъпва Свята нощ. Но без мир, без покой и категорично без греяно вино. Бъдни вечер се стоварва с тътен на тропическа буря, с пороен дъжд, висока влажност, задуха и обичайна за сезона жега. Вместо край огнището се скупчваме пред климатиците. Вместо греяно вино консумираме дълги коктейли с лед. Постните ястия хапваме на свещи, докато чакаме да пуснат токa – бурята е прекъснала електрозахранването.
В четири и половина на следната утрин неистова птича врява известява великото събитие – Коледа е дошла в Австралия.
Традиционната австралийска Коледа е семейна, край басейна, полята с много студена бира, гарнирана с печени на барбекюто мръвки, споделена с приятели. Задължително на коледната трапеза е мангото.
Следколедният ден, известен като Боксингдей (има няколко теории за произхода на думата, но никоя от тях не е свързана с бокса), е отново посветен на разюздано пазаруване, култово блъскане и ритуално изпонастъпване с тълпите в шопингцентровете. Традицията повелява поне в един голям магазин да стане женски бой за намалени парцалки, за да има какво все пак да пълни новините по телевизията. Разпродажбите са епични. От дългогодишния си опит в търговията мога да потвърдя, че за Боксингдей важи с пълна сила правилото „Ден година храни“. Откакто не ми се налага да работя по национални празници и почивни дни, избягвам най-старателно шопингзоните след Коледа. Горещо съветвам всеки, който милее за душевното, физическото и финансовото си здраве, да последва примера ми.
Ден по-късно, общинската огромна елха, празнично блестяща с натруфена украса насред пешеходната зона, е надлежно демонтирана, опакована и откарана в неизвестна посока. За пръв път виждам коледна елха да се демонтира така делово и ефикасно още преди Нова година. Само нелепите гигантски сини снежинки остават да се полюшват мързеливо в нажежения въздух. Градът най-после е опустял. (Е, почти – има още доста смахнати като нас, дето се скитат из смълчаните улици, кефят се да паркират в неестествено празните паркинги, къпят се в басейните на градския плаж, излежават се по поляните в Ботаническата градина и даже се возят на силно оределите автобуси на градския транспорт.) В неестествената тишина на следпразнична умора и покой някой може дори да се замисли и случайно да си спомни, че Коледа е всъщност Рождество – рожденият ден на Божия син.