По традиция привилегията да готви на барбекюто има домакинът. Специалният му статут е подчертан от съответно облекло и снаряжение – готварска престилка с (нецензурно) мъжествено лого, спортна емблема или друга подходяща мачо свастика; дълги метални щипки, които неуморно обръщат месото, разместват скаридите, разбъркват печения лук; бира; шапка; къси гащи и джапанки. Сгъваемите къмпинг столове и металическото дрънчене на надуто до дупка радио са също неотменни елементи на традиционното австралийско барби. Съвременните трактовки на тази най-уважавана австралийска класика включват също пилешки шишчета, миди, екзотични маринати, печени зеленчуци и дори тематични костюми (например от 70-те).
Агнешко печено с розмарин и ментов сос
Традиционният австралийски семеен неделен обяд. Агнешкото е просто задължително. Поднася се непременно с печени на фурна картофи, моркови, тиква и грах (така наречените „четири зеленчука“, които се споменават толкова често в австралийската, новозеландската и британската кухня), печен лук и грейви сос. Остатъците от месото се консумират през седмицата във вид на сандвичи със студено агнешко.
Приготвяне:
Накиснете агнешките котлети за няколко часа в марината от: 2 чаши кисело мляко, половин чаша ситно нарязана мента, или гьозум, една лъжичка счукан кимион и 4 скилидки ситно скълцан чесън. Печете на не много силна скара, като обръщате на 3 – 4 минути.
Пържено пиле с лимон
Друга неотменна рецепта от семейната трапеза. Пилешки гърди, нарязани на жулиени, оваляни леко в брашно с подправки и запържени до златисто. Винаги в компанията на топка варен ориз, резен лимон и купчинка прясна салата (най-често колсло – ситно накълцано зеле в майонезен сос).
Новогодишен фестивал в Удфорд
Как да направим Новата година незабравима? Особено като е едно такова никакво число – нито е начало на ново хилядолетие, нито е кръгла цифра, нито е лична годишнина някаква, нито е белязана от световни събития някакви (като изключим тук-там някой природен катаклизъм, ама то катаклизмите отдавна вече не са запомнящи се събития). Грандиозното напиване вече не е приемлив вариант за празнуване (пустото му ЕГН!), извънземни цивилизации не дават вид да планират да ни посетят. Тогава какво му остава на човек, за да направи драскотина поне в прогресивно отслабващата си памет? Защо не близки срещи със смъртта?! Екстремни преживявания, ама от най-хард тип, от тези, дето те повеждат по тунела към божествената светлина. Това със сигурност ще го помня известно време (поне до следващата си среща с оная кльощавата дългокоса с косата).
Да, ама подобни незабравими случки изискват малко подготовка. В нашия случай – още от септември сме се захванали да правим танцова група, да репетираме до изнемога шопски и тракийски ръченици, да гласим народни носии и с всички сили да се готвим за участие във фестивала в Удфорд. Българският фолклор е обявен в програмата за 30 декември, следобед. А синоптиците се надпреварват да сипят прогнози за рекордно високи температури. И свирепи тропически бури с гръмотевици.
Без да знаем от кое да се страхуваме повече – от жегите или от гръмотевиците, в уречения ден успяваме да се натуткаме с приготовленията докъм обед и запасени с промишлени количества вода за из път, правим опит да се натоварим в колата. Много несполучлив. Въпросното семейно возило обикновено си стои кротко паркирано пред къщи и се държи като скромен бял холдън, но в условията на пладнешки нечовешки жеги се е разтекло в блестяща локвичка нажежен метал, декорирана с разтъркаляни наоколо автомобилни гуми и чифт куинсландски регистрационни номера насред течната плазма на атмосферата. Самоотверженият ни шофьор получава изгаряне втора степен, докато отключи и отвори вратата, запали двигателя и включи климатика на крайно ляво положение: тъмносиньо със снежинки. Пътниците се наливаме панически с вода и събираме смелост да се потопим във вулканичната магма на купето.
Шест литра изконсумирани течности и двайсет минути по-късно сме вече яко заседнали в едно от редките, затова пък зрелищни задръствания на бризбънската северна магистрала. Слушаме музика и мазохистично следим неумолимото покачване на термометъра – 36, 37, 38 градуса по Целзий. Гледката на милиони автомобили с натоварени в тях целокупни фамилии (включително бебетата и кучетата) и влачени на буксир ремаркета с лодки, джетове, каяци, велосипеди, каравани, палатки, автохладилници, сърфове и прочее покъщнина навява мисли за масово преселение, паническа евакуация, модерен екзодус или второ пришествие, но в никакъв случай за световна финансова криза и глобално покачване на цените на горивата.