В неделя ни събужда писък на кларнети и думкане на тъпан. Падингтън празнува преселението ни!?? Всъщност поводът се оказва по-прозаичен: в съседната уличка се вихри гръцка сватба – по балкански голяма, тежка, кичозна, пищна и шумна. С оркестър, танци, костюми и лимузини. В цялата суматоха, навалица и дандания новите ни съседи пропускат да ни поздравят с „Добре дошли!“, но да не си помислите, че заселването ни е останало незабелязано. Нищо подобно!
Първата делегация е шумна, нахална, нетърпелива и летяща – двойка свраки се надвикват слухоиздевателски на верандата и не приемат „не“ за отговор. Пищят и кряскат, докато не се сещаме да им дадем нещо за ядене. Клъвват хищно две-три трохи направо от ръката на Бояна и се преместват върху най-високата антена в квартала, да изнесат двугласна серенада в чест на новата си благодетелка. Хубаво пеят – сърцато и гласовито. По-късно ще открием, че имат непоклатим режим – идват два пъти дневно, в 8 сутринта и в 3 следобед. Понякога с придружаващи ги хвъркати лица. Никога не си изяждат всичките трохи, вероятно имат някакво негласно споразумение с гигантските мравки, които почистват старателно след тях. (Угояват ги за бъдеща консумация?)
С това новодомските ни приключения не свършват. Следва друга слухоизтезаваща среща – този път писъците са мои. Бояна е пак спасителка, но не в ръжта, а в банята. Влиза в убедителни преговори със семейство хлебарки. Най-възхитителните представители на разреда, които някога съм виждала! Черни, лъскави, изящни, с благородния полиран блясък на китайска антична мебел и размери, които биха засрамили всяка недохранена мишка. C крайници, съвършени и зловещи с прецизната красота на хирургически инструменти, атлетични, невъзмутими и арогантни като всички изконни обитатели на Австралия. Нечовешки прекрасни и непоносимо отвратителни. Като извънземни. (Хлебарките са единствената причина да се заслушвам понякога в теориите за неземния произход на живота на нашата планета.) Медиаторката успява да ги отпрати с мир, докато ме убеждава, с всичкия позитивизъм, който успява да изсмуче от пръстите си на прима виста, че всъщност съм невероятна късметлийка – можеше да са летящи или да ги срещна в кухнята, излизащи от кутията за хляб вместо от душ-кабината. Което моменталически ме принуждава да създам ново желязно домашно правило – хлябът да се държи в хладилника, а всички чаши – захлупени. И второ, само за лична употреба – да влизам в банята със затворени очи, за да дам възможност на достолепната членестонога фамилия да се оттегли и да не плаша излишно с фалцетните си изпълнения бездруго стресираните котки.
Семейството гекони в спалнята и другата по-едра двойка в кухнята ни дръпват по един бърз приветствен танц в съпровод от шумно настойчиво цъкане. Особено се забавляваме да наблюдаваме отборните им усилия и сложни стратегии за лов на нощни пеперуди. От все сърце им желая тлъста хлебарка в менюто за вечеря! Към обед идват на посещение семейство австралийски пуйки. Диви. Черни. Ровят безпристрастно в двора, проверяват съдържанието на котешката паничка, травматизират допълнително домашните ни любимци и се оттеглят без бързане, пресичайки натоварената улица с рутина и съобразителност като опитни участници в уличното движение.
Докато храня още несвикналите с новото място котки, успявам да изплаша друг един породист представител на местната фауна – едричък австралийски дракон, който се изнася бързешката, изправен високо на предните си крака и премятащ смешно крайници като навита на пружинка механична играчка. Въздългата му тънка опашка се влачи безпомощно половин метър след припкащите дългопръсти, остронокти крайници. Хм, той може би не е от комисията по посрещането. Търчането с всичка сила накъдето ти видят очите не ми се вижда особено гостоприемно поведение. Но нищо де, ще има време да се опознаем, тогава може да стане по-дружелюбен.