Когато я видях за първи път, покатерена като вироглава коза на стръмен хълм, с веранда, плуваща над зеленото море на неподдържана морава, и прозорци, тъмнеещи в сянката на надвисналите евкалиптови дървета, кой знае защо (ама наистина с какви глупости са пълни женските глави), в ума ми изплува: „Избушка там на курих ножках“. Естествено, къщата няма гараж, нито паркинг, защото се предполага обитателките да паркират метлите си в кухнята. Зад вратата. За превозните средства на гостите им е предвиден просторен коневръз в задния двор, неудачно наричан от агентите по недвижими имоти „перално помещение“. Неудачно, защото, за да е „помещение“, трябва да има четири стени. С три е по-скоро навес, нали? Пералнята ми е на практика инсталирана на поляната. А дългата циментова чешма с преливащи едно в друго корита, досущ като българските селски чешми за водопой, навява по-скоро асоциации с млеконадойни животни, отколкото с пране. (Какво, за бога, се предполага да правя в три корита??!!) Чак ме хваща яд, че имаме котки, а не крави, за да се възползваме от изключителните дадености на имота.
Вътрешното разпределение на наколната ни къща е семпло и функционално. Плашещо стръмни, изгнили от старост и влага стълби водят до входната врата, от която се влиза директно в дневната, без антрета, вестибюли, коридори и прочее усложнения. Вдясно са двете спални с миниатюрна баня помежду им, насреща е кухнята. Навън – пералното. Толкоз. Никакви вградени гардероби, шкафчета, килерчета и финтифлюшки. Никакви ненужни чупки, врати, прегради и други подобни ограничения на свободното движение. Изобщо – нищо излишно. Никакъв намек дори за декорация или преднамерено търсена естетика. Минимализъм. За куинсландър сградата е нетипично спартанска и утилитарна. Отгоре на това – неподдържана. Резултатът е... хм, необичаен.
Дългогодишните движения на почвата (а може би локални тектонични размествания, още нерегистрирани от официалната наука) са наклонили видимо високите подпорни колони в най-различни посоки, така че са превърнали накования върху тях дъсчен под в развълнувано море от стара дървесина с пролуки между дъските често достатъчно широки, та котката да шпионира гущерчетата под къщата, без изобщо да напуска удобствата на дивана в хола. Вълнението е поне четири бала. Благодарение на което няма нито една отвесна стена, прозорец или врата, което от своя страна довежда ерудираната ми щерка до гениалното прозрение, че архитектът на дома ни трябва да е бил деконструктивист с вроден дефект на вестибуларния апарат. За първи път в живота си съм доволна, че нямаме пиано – щеше все да се изтърколва в дълбоката падина между прозореца и кухнята и да препречва достъпа до банята.
Цветовите решения в интериора ни дават повод да подозираме, че дизайнерът е страдал и от други вродени дефекти – на зрението, а може би и психични. Патешкото ако на дневната бледнее пред смелите хроматични комбинации в спалните – лазурносиньо за вратата, маслиненозелено за някои прозорци, тюркоаз и тъмносиньо за други, блед лимон и мръсна охра за стените. Плочките в банята са кръгли (!!!) в наситения цвят на добре угнили банани, покрити с ярка плесен. Развеселява ги покъртително оранжево пластмасово огледало – спомен от седемдесетте, когато очевидно е бил последният несполучлив опит за ремонт на жилището – и излинялата памучна завеса на душ-кабината в неопределим цвят и десен, вероятно от времето на студената война.
Мивките са майсторски декорирани с по две миниатюрни отделни чучурчета в срещуположните ъгли – за студена и гореща вода. Познава се, че са за декорация, по явно изразената им нефункционалност. Само дългогодишният новозеландски опит ни позволява да мием зъби и чинии с подобни водопроводни отживелици. Пардон! Характерни елементи на историческото наследство.
Кухнята е оборудвана с газова готварска печка, в чиято фурна гори открит огън. Честна дума! Можем да си я ползваме за камина през зимата. А пък колко вкусно готви... Мм! Само паленето е страховито, но няма как – ще каляваме нервите си с огън, ако искаме да ядем баница. Нощната гледка към осветените небостъргачи на ситито е хипнотизираща. А пред входната врата цъфти дъхаво розово франджипани. Абсурдно красиво като в японскo рисувано филмче.