С други думи, къщата е неповторима. C характер. Шантава, но с достойнство. Без грам декорация, без престореност и превзетост. Гола, елегантна функционалност. Артистичност и еклектика. Къща с атмосфера. С дух. Не само покрив над главата. Какво ли говори за личностната идентификация на обитателите си? И дали хората променят характера на къщите, или къщите трансформират постепенно хората, за да си пасват? Засега тя се е пременила според моите естетически концепции – в бяло. Но ако ме видите скоро да се разхождам наоколо издокарана в масленозелено и охра, с оранжеви платформи и тюркоазени обеци, ще е ясно, че къщата е започнала да ме модифицира.
Аз нямам и намерение да се съпротивлявам. За мен ще бъде чест да съм достойна обитателка на исторически куинсландър.
За мравките и хората
Крокодили, парещи медузи, отровни змии, паяци, отровни миди, акули, какво още? Непрощаващи смъртоносни безводни пустини, наводнения, тайфуни и ужасяващи гръмотевични бури. Прилепи, разнасящи зарази, маларийни комари, жаби, достатъчно отровни да убият крокодил, мародерстващи стада камили. (Да. Камили. Знам, че не бяхте чували досега, но дори камилите са агресивни по тия краища на света.) Ежегодни грандиозни пожари. Ураганни ветрове. Озонова дупка. Всичко, което знаете за Австралия, звучи опасно, агресивно, негостоприемно и направо смъртоносно. Като идеалната туристическа дестинация за тъщи. И свекърви. Като място, което старателно бихте избягвали поне докато не поотраснат децата, нали? Хич даже не е странно, че австралийците ви се виждат малко хахо. Ами то трябва да си пълна откачалка, за да живееш и оцеляваш на такова място. Озитата трябва да са някаква специална порода – генетично модифицирана кръстоска на Дънди Крокодила с Лудия Макс и вероятно с подбрани генетични заемки от Батман и Супермен. (Може би дори от Бат’ Бойко.) Ама не. Най-обикновени хора са. И понякога дори и те не оцеляват – нападат ги акули, жилят ги медузи, изяждат ги крокодили, мъчат ги маларии и други тропически болести, кенгурута ги въвличат редовно в смъртоносни автомобилни катастрофи, хапят ги отровни змии и паяци, настъпват отровни миди и корали. Обаче сред цялото това разнообразие на отровна, зъбата, страховита, нападаща, отвличаща, непрощаваща, коварна, зловредна фауна, можете ли да познаете кой изпраща най-много пострадали в лекарcките кабинети? Не, не са акулите. Нито крокодилите. Не са дори птиците, които с масовите си нападения над деца, велосипедисти и пешеходци през гнездящия сезон държат второто място в тази класация. Още жокери – не са и камилите. А още по-малко хлебарките.
Добре, предайте се. Не можете да се сетите.
Мравките!!!!
Първо да разсея наивните ви идеи, заложени още в ранна детска възраст с разни подвеждащи стихчета: „Бабо мравке, де така?“, и заблуждаващи фолклорни мотиви за добросърдечни мравки, спасяващи от глад щуреца нехранимайко, които без изключения, още от времето на Езоповите басни ни внушават, че мравките са мили, работливи, усърдни, добродушни и всепрощаващи, почти като родните ни баби.
Абсолютна заблуда и дезинформация!
В пълен контраст с бабите, мравките, забележете, принадлежат към семейство Formicidae, клас Насекоми, подклас Крилати насекоми, разред Ципокрили. Роднини в това семейство и съученици в класа са им не други, а жилещи насекоми като пчелите и осите. Според преобладаващата в момента теория за произхода им мравките са всъщност оси (!). За които никой не си мисли, че са мили, сърдечни, всепрощаващи и любвеобилни, àко и да са безспорно работливи.
Така. Фолклорните митове настрана, нека да погледнем фактите.
Мравешкото семейство е най-многобройното на планетата – повече от 15 хиляди видове и подвидове описани до момента. Всяка година се откриват нови и броят им непрекъснато расте. Никак не е изключено да са 20 хиляди. Само 150 от тях обитават Европа, което вероятно оправдава масовата неосведоменост на белия човек (дори на мъдър грък като Езоп) по мравешките въпроси. Според някои изчисления мравките съставляват 10 % от цялата биомаса на сушата (!!!). Повечето мравешки видове обитават тропиците, a над 1500 вида са уникално австралийски. Излишно е да споменавам, че интензивният междуконтинентален стокообмен е разнесъл множество мравешки видове по цялата планета. В резултат на което Австралия се е сдобила с интересен внос на някои от най-агресивните латиноамерикански, азиатски и африкански мравки. Просто за да попълни колекцията си от отровни, парещи, жилещи и прочее предразполагащи мили същества.
Сред най-пословично агресивните и неприятните на Южния континент са: