– мравка булдог, или бикоглава мравка (тези трябва да ги видите на снимка – красавци! На мен пò ми мязат на тиранозаври, ама и бикоглави е добро описание);
– скачаща мравка (това може и да не ви звучи особено зловещо, но само докато не си представите, че когато раздразните мравка – защото сте седнали по невнимание на пътя и например, – тя не само вдига заплашително антенки и проскърцва нечуто с миниатюрните си челюсти, но също и скача, за да се изкатери ловко над защитените ви с обувки ходила и да ви ухапе отмъстително по незащитената кожа, вливайки обилно концентрирана мравчена киселина в раната, причинявайки тежки алергични реакции, дори анафилактични кризи, без въобще да споменаваме адските болки);
– зеленоглава, или металическа мравка (не съм сигурна колко болезнено е тяхното ухапване, но ми харесва как се казват);
– месна мравка (от „месо“) – тия са толкова страшни, че май се оказват единственото успешно оръжие за борба с иначе абсолютно неуязвимата, невъобразимо отровна захарнотръстикова жаба (също внос от Южна Америка);
– захарна мравка;
– зелена дървесна мравка (хич не се подвеждайте по еконазванието, xапe безпощадно);
– червени вносни огнени мравки – тия са ми любимите, за тях ще разказвам после;
– аржентинска мравка – почти като огнената;
– луди мравки – не съм проверявала (не смея) защо им викат така; дали просто се щурат като луди, или името им описва поведението на ухапания;
– електрическа мравка (без коментар);
– космата мравка;
– паякови мравки – това пък са многобройни видове паяци, които приличат на мравки, ама много убедително го докарват; в резултат си имаме всякакви скачащи, плюещи и хвърлящи мрежи мравки;
– мравка тиран (!!!);
– мравка фараон;
– термити – най-страшният враг на австралийската дървена къща, австралийската строителна индустрия и австралийския домовладетел. Без специалната обработка с химикали, на която се подлагат редовно всички австралийски къщи, термитите унищожават носещата конструкция за по-малко от три месеца. Ежегодно „белите мравки“ нанасят повече щети в Австралия от всички пожари и наводнения, взети заедно.
Има също „домашни“ мравешки видове. Но не защото са опитомени или полезни, а просто защото са се специализирали да обитават домовете на хората. Не непременно по добросъседски.
Австралийските мравки варират по размер от 1 до 30 милиметра. Аха! Аз още не съм виждала трисантиметрова мравка и, честно казано, надявам се пътищата ни никога да не се пресекат, но по верандата ни минава мравешка магистрала с нескончаем трафик на добре угоени представителки (мравките работнички са само женски), може и мравешки камиони да са, не знам, ама имат едно 15 милиметра среден размер. Направо са като тирове с крачка. Слава богу, не скачат и досега никого не са ухапали, ама то с тия внушаващи респект размери даже котките ни им правят път и гледат да стоят настрана от мравешките им работи.
Мравките имат невероятно добре развито обоняние. Нали знаете как бялата мечка можела да надуши капка кръв от километри. Ей така мравките надушват кога съм забравила захарницата отворена. И трyдолюбиво се заемат да я изпразнят и почистят. Поради което е препоръчително захарта да се съхранява в хладилника. Също и хлябът. Пък, като стана дума, и изобщо всякакви пакeтирани храни, освен ако не ги обичате гарнирани с мравчена киселина, разбира се.
Едно от нещата, които правят впечатление на всички новопристигнали в Австралия, е вездесъщото мравешко присъствие. И разнообразие. Мравки има навсякъде. По улиците, тротоарите, в тревата, по дърветата, в къщите, в обществените сгради, в ресторантите, на плажа, в пустинята, в гардеробите, в колите. Повечето отрови, спрейове, прахове и капани за мравки имат краткотраен или направо никакъв ефект. Особено в топлия влажен климат на Куинсланд. Така че много скоро свикваш да намираш мравки в дамската си чанта, в книгата, която четеш, в чекмеджето с чорапи, в душ-кабината, под стъклото на рамките за снимки, в кутията за обувки, в обувките си, в багажника на колата, в клавиатурата на компютъра. Научаваш се да делиш удобствата на хамака с всевъзможни насекоми, в това число много мравки, да бъркаш внимателно в пощенската кутия и да изтръскваш старателно пощата си, да не сядаш къде да е, да не оставяш чашата си с кафе ненаблюдавана на верандата и да не се дразниш особено от дребните мравчици в леглото си – в крайна сметка те дори не хапят, какво толкова?! Според скромните ми лични проучвания мравките по принцип, както и инциденти, включващи мравки, са многократно по-често описвани и споменавани по блоговете на пътешественици и туристи в Австралия, отколкото кенгурутата или коалите.