Всеки от колегите ми предлага своя разностранен, разнокултурен семеен наследствен лек. Натриване с чесън от гърка, мед от манука – от новозеландеца, пчелно млечице и прополис от малайзиеца, алое вера от мексиканката, оцет и сол от австралиеца (забрави само зехтин да добави за перфектно овкусяване), лед като алтернативно лечение – от всички, водка от украинката (как не се сетих сама?!), мокър панадол от англичанката, също амоняк, евкалиптово масло, лавандулово олио, екстракт от чаено дърво, морска вода, мехлем от игуана. Вече мога спокойно да отворя своя собствена аптека. И за известно време няма да имам нужда от снабдяване. Тубички, бурканчета, шишенца и кутийчици преливат от всички рафтчета в банята и кухнята ми. Ефектът от тях е все тъй нищожен. Месец по-късно ръцете ми са само подути и розови, с грозни незарастващи рани. Вече мога да спя и дори да работя по няколко часа между продължителните сеанси на киснене в ледена вода и мазане с мед (предпочитам го пред другите алтернативни лечения само защото е приятен на вкус – мога да си ближа на воля огнените рани, без да ми изтръпва езикът от горчилаци и киселаци).
Сега вече напълно разбирам и подкрепям кампанията на куинсландското правителство срещу огнената мравка, стигаща чак дотам да ангажира армията и да раздава парични награди на всеки, идентифицирал огненомравешки мравуняк. Не съм чувала още да предлагат безплатна психотерапия на пострадалите от ухапване, но ако направят такава, веднага ще се запиша. Имам нужда.
„На мравката път прави“ има съвсееем различен смисъл по австралийските земи. Не хрисим, а мъдър е, който спазва това правило.
Преброяването на века
Дойде най-после мигът на официалното ми признаване за австралийка. На хартия. Черно на бяло. Е, то аз и преди можех да се правя на такава всеки път като си плащам данъците – прилежна средностатистическа данъкоплатка и прочее, ама тогава е по-скоро болезнено преживяване. Докато днес имаме повод за празнуване – официално ни преброиха. Нашето домакинство влезе най-после в аналите на историята. Обезсмъртихме се. Строители на съвременна Австралия и прочее подвизи и слава.
Първо бях силно изненадана да науча, че в Австралия преброяванетo е задължително. Също като гласуването. (Големият брат хич не си поплюва.) В пресата се скъсаха да го рекламират като уникална възможност за всеки гражданин да участва в общия портрет на нацията. Нещо като грандиозен шедьовър – австралийската Мона Лиза, рисувана от 20 милиона художници. Всеки мацва своето си петънце със своята си четка – малко, скромно, но съществено.
В юбилейното преброяване – точно сто години след първото национално преброяване през 1911-а – участват над 10 милиона домакинства (включително бездомници – макар че за мен е загадка що за домакинство притежава човекът без дом – затворници и незаконни имигранти в бежанските лагери на страната); над 40 хиляди преброители, тонове (екологична) хартия и няколко милиона компютъра. Най-мащабната операция в следвоенната история на страната. Великото австралийско преброяване.