Естествено, че се включвам. С ентусиазъм.
За разлика от други подобни мероприятия в България и Нова Зеландия, където трябваше да декларираме размера на жилището и броя на хладилниците, пералните машини и компютрите, този път никой не се интересува от материалното ни благополучие. Въпросите кръжат все около етническата ни принадлежност, майчин език, родно място, религиозни възгледи и какъв вид интернет ползвамe. Даже едното въпросче великодушно ми предлага да самооценя степента си на владеене на английски език. Бързичко прелиствам страниците, да се убедя, че няма приложение с тестове, и си пиша шестица – сега ми се е паднало.
На всички въпроси за етническа, езикова и религиозна принадлежност все попадам в категорията „Други“ и се налага да попълвам в допълнителното поле производните на „България“ „българско“, „български“... Най-масовите и съответно уважени със собствени категории в главата за майчин език на народонаселението са: английски, италиански, гръцки, кантонски, арабски, мандарин и виетнамски. При религиите преобладават католическа, англиканска, презвитерианска, будизъм, гръцка православна, ислям, баптизъм и лутеранство.
Което ми припомня един симпатичен факт от преброяването през 2001 година. Повече от 70 хиляди австралийци се обявяват за принадлежащи към Джедайския орден. В Нова Зеландия пък през същата година джедаите са 53 хиляди, или 1,5 % от населението, което прави джедаизма втората най-изповядвана религия в страната след християнството. Студентският град Дънедин се хвали с най-голяма концентрация на джедаи на глава от населението в света. През все същата 2001 година преброяване се провежда и в други страни, като джедаите демонстрират сериозно присъствие в Канада, Шотландия и Великобритания (цели 390 хиляди на островите).
Ето затова значи са полезни преброяванията. Човек знае точно каква е картинката, кой в какво вярва и на какъв език говори. Даже без да се познавам със съседите, мога с голяма вероятност да предположа, че говорят или английски, или гръцки, или италиански, или виетнамски – трябва само да владея един от тези езици, за да им поискам чаша захар. И дори без да съм сигурна каква религия изповядват, има голяма вероятност да ме посрещнат радушно, ако поздравя с „Нека Силата да бъде с теб!“. (Как ли звучи това на виетнамски?)
От своя страна прeброяването през 2006-а разкрива други интересни факти, като например, че говорените в австралийските семейства езици са повече от 400 – на това му викам аз многоезична нация, че повече от 60 % от населението на огромната страна континент живее в Нов Южен Уелс и Виктория (т.е. в Сидни и Мелбърн), че само половината от австралийците имат двама родители австралийци, че повече от 4 и половина милиона от гражданите на страната, т.е. 22 % са родени другаде (повече от половината от тях в не-англоезична страна), че цели 3 % постоянни жители на страната не владеят изобщо английски или го говорят много зле. Като стана дума за религии, освен все още присъстващите в религиозната картина джедаи през 2006-а в Австралия са изобилствали и cциентолози – 2500, сатанисти – 2240, зороастрианци – 2100, и разни други екзотични вероизповедания, дето не само аз, ами и уикипедия не ги e чувала. А да не пропускаме и извънредно важния факт, че 2600 преброени са се обявили за българи, повече от 5000 са били с български произход, 114 – забележете! – не са родени в никоя страна, а са се появили на бял свят в открито море, и цели 13 са видели за първи път слънцето (или Южния кръст) в Антарктика.
Та така, с Муцьо с общи усилия попълнихме 18-те страници с 61 въпроса (той – облизвайки се старателно под опашката, аз – попълвайки четливо и прегледно данните с химикалка) и официално станахме част от писаната история на Австралия. Може да нямаме австралийско гражданство, да не смятаме Австралия за своя родина (и двамата сме родени другаде и респективните ни родители не са австралийци), но вече имаме своето си шарено петънце в портрета на нацията.
Пролет пукна
Пролет пукна в Бризбън. Ама не как да е, а с ентусиазъм, размах и енергия, достойни за младежката разюзданост, приключенски дух и нарцисизъм на субтропическата столица на Австралия.
След тримесечна безсъбитийна синеока зима с високи небеса, нечовешки нощни студове (температурите тази година на три пъти слязоха до 6 (!!) градуса преди изгрев слънце и аз продължавам да не разбирам защо му викаме глобално затопляне на климатичния феномен, който упорито се опитва да ни измори от студ), тотална липса на комари, мухи, мравки, змии, гекони и пойни птици в къщата ни и около нея, кротки ясни пълнолуния, новолуния, първи, втори и прочее четвърти, все тъй жално висящ с краката нагоре Орион (в Южното полукълбо му се налага да ловува с главата надолу, без грам достолепие и героизъм в позата, за което аз искрено, но безпомощно му съчувствам), няколко мързеливи дъждеца (колкото да поддържат тревата зелена и да ни попречат да гледаме максимума на Персеиди), една-две разходки до други градове, някой и друг фестивал и току-поглеж, зимата си отлетя. След стодневна летаргия, зимна апатия, тишина и мир пролетта се пукна с трясък. Бурна страшно, огненометежна се спусна ниско над тополите, така де, евкалиптите, небостъргачите и телевизионните антени.