Започна се с музикалната птица, естествено. (То без нея що ли бива.) В четири и половина сутринта. В събота. Пее вдъхновено, кристално чисто, с перфектна техника, брилянтна дикция и непостижим самоубийствен патос. Събужда звяра в мен – неподозирана кръвожадност, натрапчиви мисли за геноцид, изтребление, окървавени пера и вовеки замлъкнали човки, в сравнение с които деянията на Чингис хан, Химлер и Пиночет изглеждат като пакости на злонрави деца. В пет и десет, с първия дневен светлик музикалната прима замлъква насред четвъртата нота на солото си и се оттегля с достойнство в целодневен обет за мълчание. Преди да успея дори да си помисля за доспиване, гръмва възторжен гръмогласен птичи хор. Може и репетиция на бризбънската филхармония да е. На объркания ми недоспал мозък му е трудно да се съсредоточи и разпознае за какво иде реч. Долби стерео съраунд. На макс. Никой от изпълнителите няма илюзии, нито претенции за музикално майсторство (то кой ли би могъл да има след виртуозните демонстрации допреди половин секунда), но компенсира с децибели. Звуковата вълна резонира в прозорците и издува пердетата в спалнята, които плющят, развети като революционни знамена. Всъщност не. При визуална проверка (с полуотворено око, кървясало от недоспиване и бяс) се установява, че пердетата се веят от внезапно извилия се пролетен вятър, шумолящ все по-страстно и невъздържано в листата на комшийската палма, разнасящ неприбраното ми пране из цялата околия, събарящ сухи клони, дървесни кори и сънливи посуми от високия евкалипт право върху покрива. С трясък, намекващ за интензивен локален метеоритен дъжд, за самосвал, разтоварващ едрокалибрени камъни, или за аварийно приземяване на спускателен апарат на чуждоземна цивилизация (кой друг ще тръгне да се приземява на моя покрив?!).
Веднага щом отпочващото фортисимо на нестройния хор позагубва силата си и се разпада в серия от откъслечни несинхронизирани провиквания, изпищявания, покашлювания и бодри (но фалшиви) музикални упражнения, започва солото на гарвана. Без интродукция. Направо атакува либретото. За по-добро озвучаване е кацнал на оградата – на 36 сантиметра от отворения ми прозорец. Грачи мощно, от душа, с всичката сила на лъскавите си черни гарвански гърди, могъщ полиран раззинат клюн и висококачествени гласни струни. Величествено и дълго. С упоение и самовъзхита. Сред предишните ми планове за поголовно изтребление, геноцид и целенасочено застрашаване на някои птичи видове започва да се промъква все по-настойчиво идеята за малка ядрена бомба. Компактна, спретната, не много разрушителна – само няколко мегатона еквивалентна мощност. Не може да няма чертежи и инструкции по терористичните уебсайтове. Пък уран се добива в Австралия и сигурно ще може да си купи човек една критична маса от eBay.
Изгревът на слънцето ме заварва на второто кафе да събирам пране изпод храсталаците в градината, изненадвайки нахалната квартална тройка пуйки (те са модерно семейство и не робуват на остарели еволюционни практики за гнездене по двойки), които редовно (и шумно) проверяват паничката на котките и ровят в задния ми двор дупки с неведомо предназначение, но с размери, достатъчни да служат за окопи на малобройна армия в случай на спонтанна квартална война или за мечи капани, ако избяга мечка от бризбънския градски зоопарк (какъвто още не съществува, но това мисирките може и да не го знаят, те са само тъпи птици все пак).
Изненадвам също и двойка охранени юрдечки – мъжка и женска, личи си по окраската, – очевидно застъпници на традиционните размножителни практики. Но този път изненадата е взаимна. Аз си нямах, ама никакъв, хабер, че и те принадлежат към задружното общество от умопомрачително разнообразна фауна, обитаваща нашия неограден двор. Те явно също ме виждат за първи път и не крият стреса и спонтанната си неприязън. Съскат раздразнено, докато се отдалечават с известно забързано достолепие. Интересно кой ли са си мислили, че плаща наема на градината им. Муцьо? Маца? Или смахнатата посумка с недоразвити майчински инстинкти, дето все си забравя бебето на верандата (откакто се научих да затварям нощем вратите и не може да го оставя на масата в кухнята)?