Та така, за да не ми излезе име, че аз съм някаква некомпетентна, кулинарно изостанала или, не дай боже, културно недоразвита европейка, и за да не създавам лош имидж на българските емигранти като консервативни, твърдоглави гьотефили артишоконеядци, аз се захващам с бурен ентусиазъм да реабилитирам несправедливо пренебрегнатия зеленчук трън на българската трапеза. Купувам си смело един и го занасям тържествено вкъщи. (Замалко да се размина с покупката, тъй като касиерката в супермаркета няма никаква идея какво е това и в кой раздел да го търси – при четките за чистене, храната за домашни любимци или на щанда за цветя. Наложи се да диктувам буква по буква – а-р-т-и-ш-о-к.)
Муцьо (който винаги инспектира покупките ми в ролята на главен портиер на вратата на хладилника и води под най-строг отчет продоволствията от месо, риба, салами и котешки храни) го подушва с любопитство и ме поглежда учудено. Старае се да не е излишно саркастичен, тъй като още не е получил седмата си за деня закуска и не иска да проиграе шансовете си с арогантно поведение. Но все пак не може да скрие искреното си недоумение. Той отдавна вече се е примирил с моята абсолютна неблагонадеждност при пазаруване и е приел за нормален факта, че аз (поради непреодолима вродена глупост очевидно) непрестанно зареждам хладилника с неядивни неща като зеленчуци, но все пак дори според моите човешки стандарти е малко необичайно да се върна от пазар с тръни. Ние дори магаре нямаме!
В интерес на истината аз също съм силно озадачена, тъй като външният вид на артишока с нищо не подсказва като как ще трябва да се готви и консумира. С дългата си дръжка и елегантна топка от бодливи листа изглежда по-подходящ за декорация, отколкото за консумация. Изкушавам се да го сложа във вазата вместо в хладилника.
На помощ както винаги ми идва чичко Гугъл. Според него артишокът се приготвя и консумира най-общо по два начина – цял (с все бодлите или без тях) или само сърцевината – деликатната сочна вътрешност, разположена в основата на цвета.
Аз избирам да го готвя цял, но като за първи път – без бодлите. (За любителите на екстравагантно изглеждащи блюда – оставете му бодлите, само внимавайте да не се набодете, докато го миете. След сваряване те омекват и не са опасни дори за най-отявлено невнимателните чревоугодници. Отстраняването им така или иначе не се отразява на вкусовите качества, само осакатява величествената осанка на шишаркоястието.) Според инструкциите в готварските рецепти трябва да отрежа около сантиметър-два от върха на всяко листенце. Това е едно от онези неща, които е много по-лесно да напишеш, отколкото да направиш. (Като инструкциите за употреба на противобълховите шампоани за котки – насапунисайте старателно и изплакнете обилно. Само който не е пробвал, не вижда в тях нищо смешно.) Листата са влакнести и жилави, ножовете ту твърде големи за деликатната процедура, ту неподходящо назъбени, ту недостатъчно остри. За разлика от котките обаче артишокът не драска, не вие, не се опитва да ми извади очите, не се извива, усуква и съска, сякаш животът му зависи от това, да опази гърба си сух, така че след петнайсетминутни усилия успявам да докарам на набедения зеленчук вид все едно съм го ръфала със зъби. Бодлите са успешно отстранени. Клъцвам дръжката на около сантиметър под най-долните листа, отскубвам дребните рехави листенца в основата. Измивам старателно със студена вода. И съм готова с предварителната подготовка.
Готвенето е толкова просто, че може спокойно да заменим израза „фасулска работа“ с „артишокова манджа“. Хем ще се покажем по-широко скроени и кулинарно отворени пред света. Ехе, ний артишока по-често и от боба го ядем! Четири пръста вода в тенджерата, едно листо дафинов лист, резен лимон, скилидка чесън, щипка сол, капачка зехтин и добре фризирания артишок. Захлупваме го, да не избяга, и варим 20 до 40 минути на бавен огън. Знам, че това е твърде неопределено, но от опит съм установила, че времето на варене зависи от мощността на котлона и от индивидуалната жилавост на конкретния артишок. Ако ви се е паднал млад и крехък – 20 минути. Ако е проклет, як и жилест – повече. Критерият за готовност е да можете без усилие да отскубнете външните листа.