Междувременно Муцьо, който зорко е следил дали ще хвърля в бульона нещо от поне частичен котешки интерес – рибешка глава, пилешки крак, котешка консерва, търкалца салам, загубва напълно вяра в човечеството, облизва се разочаровано под опашката и се оттегля да поспи на сянка под големия евкалипт в двора, докато стане време за първата му следобедна закуска.
Свареният артишок (може също така да се приготви на пара или завит в пластмасово фолио на микровълнова фурна) е все така красив и съвършен като суровия такъв (особено ако е неподстриган). Което отваря фронт за смели артистични декорации при поднасяне на трапезата – в центъра на плато със сварени зеленчуци, лимонови резенчета, купчина маслини, морковени пръчици и прочее. Цял или разрязан на четвъртинки за индивидуално сервиране.
От тук нататък започва най-интересната част. Сервирате артишока и гледате сеира на гостите си. Като ви омръзне, им показвате как се предполага да го хапват.
Откъсвате листенце с два пръста, държейки го откъм горната, по-твърдата част (тази с бодила), топвате го в салатен сос или разтопено масло и старателно изсмуквате, остъргвате със зъби и оглозгвате месестата част. С минимум слихтене, жвакане, сърбане и покапване. (Грозният акт трае само броени секунди. Не губете надежда дори да не успеете да си изработите веднага приемлива за публично място техника. Ако сте се научили някак да ядете печени ребърца или пилешки крилца, ще се справите и с артишока. С малко практика може дори да се научите да го правите прелъстително.) После оставяте твърдия целулозен остатък с всичкия финес и деликатност, на които сте способни, в специално предвидена за целта купичка или в края на чинията си. Като шлюпка от печен слънчоглед. Или рачешка черупка. Или ципа на мушмула. Подканяте отново гостите си да опитат. И пак им гледате сеира.
След като сте изсмукали всяко листенце с порядъчни количества сос, омазали сте се до уши и сте си повторили поне седемдесет и четири пъти наум и на глас, че артишокът е нещо, което дори английската кралица яде с пръсти, идва добрата новина. Сърцевината и основата на дръжката са достатъчно меки и сочни, за да се консумират с нож и вилица. Hе изискват никакво оглозгване и изплюване. Връщаме се отново в лоното на цивилизацията. Може дори да възстановим прекъснатия от животински звуци светски разговор.
Ето и подходящи теми за раздумка.
През XVI век удоволствието от консумацията на артишок било запазено само за представителите на силния пол, тъй като се смятало, че артишокът е мощен афродизиак и умножава сексуалната мощ. В Древна Гърция пък се препоръчвала артишокова диета за желаещите да заченат синове. Калифорния е един от най-големите световни производители на артишок и не някой друг, а самата Мерилин Монро е била калифорнийската Кралица на артишока през 1949 година.
За аматьорите в спорта и по-несмелите – сърцевина от артишок се продава в консерви. Готови сварени, нарязани на хапки. Сервират се като предястие добре отцедени, овкусени със сол, лимонов сок и зехтин. Могат да се използват нарязани малко пò на дребно в салати и за гарниране на пици.
Предварително задушеният артишок може също да се пече на скара – разполовен, и да се сервира като гарнитура на печени меса, но отново непременно със сос за топене или салатена заливка.
Всъщност вкусът зависи преди всичко и най-вече от соса за топене: лимонов сок и зехтин; прясно приготвена майонеза с чесън или с лимонов сок (може и с двете); разтопено масло; соев сос; заквасена сметана с лимон, сол и лъжичка зехтин (и пресен копър, ако имате); кьопоолу; лютеница; изобщо каквото ви дойде на ум. Честа практика е артишокът да се сервира с няколко различни соса.
На осмелилите се да опитат – добър апетит! За всички други – следващия път като се случи да сте в компанията на селско магаре (имам предвид честно работещо четирикрако добиче, а не набедено двукрако такова), обърнете внимание с какъв апетит и деликатност си похапва магарешки бодил. Може би ще ви убеди да пробвате артишок.
Преживяването си заслужава всички усилия по предварителната обработка и всичкото котешко презрение (което по принцип не е дългосрочно – трае само до следващото хранене). Да не споменаваме изобщо, че ще ударите в земята всичките си познати кулинари, които още не са се осмелявали да припарят до бодливия зеленчук.
Освен това е много вкусно.