В градинката от другата страна на улицата сред стилизирано аборигенско изкуство и изобилие от червени камънаци стърчи най-абсурдната гледка на света – петметрова изкуствена елха, окичена с лъскави пластмаси и гирлянди. С червена петолъчка на върха! Вписва се в нажежения, напудрен с кафеникава прах пейзаж като летяща чиния на селски мегдан. Толкова неуместна, че нямам желание дори да я снимам.
В климатизирания интериор на туристическия офис кипи живот. Тук се диша, принтерът и компютрите ентусиазирано жужат, зззънтят и писукат, телефоните звънят, охладителят за вода бълбука мощно и добронамерено, вентилаторът размахва ръце окуражително, а девойките зад щанда са леко сприхави, но професионално усърдни. Потвърждават онлайн резервациите и ни упътват в посока към хотела – ей там, надолу по улицата, след болницата, боулинга и терариума, след мотел „Тод“. Набутват ни в ръцете купчина цветни брошурки и ни махват за довиждане между два телефонни разговора. Никак не ни се напуска този оазис на земен живот и богата на кислород атмосфера, но гладът ни гони все по-яростно – трябва да се настаним в хотела и да намерим нещо за ядене. Поемаме дълбоко дъх и отваряме решително стъклената врата. Озоваваме се пак на повърхността на червената прашна планета. Без скафандри. Мухата ни чака в засада.
Поемаме бодро надолу по улица „Тод“. Вече сме забелязали, че всичко в градчето се казва „Тод“, „Алис“ или „Гап“. Много удобно и лесно за помнене. Река Тод, улица „Тод“, „Тод Мол“, хотел „Тод“, таверна „Тод“. Град Алис Спрингс (Изворите Алиса), улица „Алис“, кафене „Алис“ до мотел „Алис“. „Гап“ е „цепнатина, отвор“ на английски и в случая се отнася за прохода със същото име във величествената планинска верига Макдонъл, в чиито северни поли се е сгушило градчето. През прохода преминава магистралата „Стюърт“ и се превръща в улица „Гап“, на която, естествено, се намират едноименните мотел и кръчма.
В пролуките между сградите се вижда реката и се изкушавам да се отклоня със стотина метра, за да я погледам отблизо. На всички туристически карти може да се види дебела лъкатушна синя лента, пресичаща Алис Спрингс и обещаващо надписана: „Река Тод“. С малки буквички след името пише: „Обикновено суха“. Дървеният пешеходен мост над реката е вдигнат два метра над сухото пясъчно корито, като над истинска река. Асфалтовият път обаче си минава по дъното. И няма алтернативен вариант за прекосяване. Все едно никой не очаква някога да потече вода по равното пясъчно корито. Сякаш реката е някаква местна шега, просто сбъркано географско название или древна останка от отдавна отминали геологични времена, а пешеходният мост – закачка за туристите. Едно от най-популярните ежегодни събития в Алис Спрингс е априлската речна регата. В състезанието участват всевъзможни специално построени „плавателни“ съдове без дъно – придвижват се по флинстоунски маниер на кракомобилен принцип.
Като изключим липсата на вода, реката си е съвсем истинска – с равно пясъчно дъно, стръмни брегове, по-зелени полянки в теоретичните разливи на завоите и величествени евкалипти, строени като неуморни стражи в успоредни лъкатушни колони по двата бряга. В сянката на едно от дърветата, върху мекия ситен пясък е полегнало семейство аборигени – възрастни и деца, облечени в черно – и както по всичко изглежда, се наслаждава на следобедна сиеста.
Връщаме се на улица „Тод“ и продължаваме в посока към все тъй непостижимо далечния мотел. Уж още нищо не сме правили, а сме вече уморени и едва влачим туристическите си обувки по безлюдната права като конец улица. Все пак сме на крак от четири сутринта. И то в друга часова зона. Мухите са станали цяло ято и ни придружават в неуморен тържествен ескорт, редувайки се да атакуват устите, очите и носовете ни. Небето ни притиска безжалостно с цялата си тежест. Най-после стигаме до болницата и се изпълваме с надежда – остават само боулингът и терариумът, за да се доберем до леглата си. Оптимизмът ни бързо угасва. След дългата болнична ограда следва втора такава. Табелата над главната сграда я обявява за „Мъжка болница“. Хм. Болниците обикновено се специализират в някакви медицински дисциплини – онкологична, акушеро-гинекологична, за пръв път виждам здравно заведение да специализира в мъже. Като че ли притежанието на игрек хромозоми е заболяване само по себе си. (Не че ще тръгна да оспорвам.) Окей. Сега вече наистина остават само боулингът и... Още една почти идентична сграда с околовръстен парк, паркинг и дъъълга ограда. Щях да си помисля, че съм жертва на много тежък случай на дежавю, ако табелата този път не известяваше невежите минувачи като мен, че това е „Женската болница“. Такааа, вече очаквам следващата сграда да е поликлиника за травестити, хермафродити или извънземни, галактическа болница, а защо не психиатрия за бели туристки с балкански фамилии и новозеландски паспорти. Безкрайно се изненадвам да открия, че е... боулингът. Още пет минути и сме в мотела. Също безлюден и застинал. Превзет от мухи.