Мъртвите кенгурута край асфалта са толкова много, че скоро преставаме да се отвръщаме ужасени. Нощем по магистралата се движат пословичните австралийски автовлакове – чудовищни камиони с накачени зад тях ремаркета в композиции, често дълги по над 50 метра, натоварени тежко, профучаващи с пълна газ. (На магистралата няма ограничения за скоростта.) Привлечените към светлината животни нямат никакъв шанс. Край труповете се събират хищни птици – гигантски, черни, ужасяващи. Не се плашат от микробусa. Заситени, отлитат мързеливо с мощен размах на еднометровите си криле. Кости се белеят в изобилие от двете страни на пътя, размесени равномерно с щедрите дарове на цивилизацията – бирени кутийки, стъклени и пластмасови бутилки, станиолови пакети, автомобилни гуми, даже цели изоставени автомобили. Три хиляди километровата магистрала блести на слънцето в пищното великолепие на промишлени слънчеви отражения чааак до хоризонта. Сметосъбирането май още не е стигнало до сърцето на Австралия.
Спираме край бреговете на солено езеро – просторно, сухо, идеално плоско и снежнобяло, – покрито с хрупкава коричка от искряща на слънцето сол. Безжизнено. Без нито едно дърво или храст. Два-три пъти в столетие се случва централноавстралийските езера да се напълнят с вода. И тогава пустинята се преобразява, става неузнаваема – гъмжи от живот, цъфти с невероятна палитра от цветове, прави семена, ухажва, танцува, гнезди, чифтосва се и се размножава бясно. После изсъхва. Остават мумифицирани в сол езера и черни овъглени дървесни скелети.
Правим си сандвичи за обяд от запасите в хладилника на микробуса и се запознаваме със спътниците ни – германец, рускиня, французойка, англичанин, японец, мексиканец от Швейцария, цяла тумба корейци и двама западноавстралийци. Магистралата се извива и опъва мързеливо под гумите на автобусчето досущ като могъщата Дъгова змия – създателката на вселената от аборигенските митове. Пейзажът прелива в хиляда и един оттенъка на оранжево, кафяво и червено. Ерозирали в продължение на милиони години хълмове са превърнали безкрайната червена тепсия в изложбена зала на артистичните таланти на природата. Невероятните скулптурни образувания са ту като останки на древно чудовище с покрит с шипове гръбнак, ту като руини на древен каменен град, ту приличат на червено развълнувано море с великолепни вълни за сърфиране, ту са като разпилените кубчета на палаво дете гигантче.
На залез слънце пристигаме в базовия лагер – няколко леки навеса от гофрирана ламарина, които служат за защита от слънцето, и лека талашитена постройка, обозначена като тоалетна и баня. Всичките и стени са покрити с големи плакати, предупреждаващи за опасностите на пустинята – кучета динго, как да се държим в случай, че се окажем обкръжени от глутница, какво в никакъв случай да не правим; някои от най-отровните змии на планетата, как да ги разпознаваме и избягваме, и защо в никакъв случай да не ги пипаме; още отровни змии; други опасни животни и правила за оцеляване. Изчитам всичко старателно, докато водачът сочи наоколо и обяснява, че цистерните с вода са заровени в земята, за да не се нагряват излишно през лятото и да не замръзват в студените зимни нощи.
В банята ме пресрещат пълчища от единствените животни, неспоменати на предупредителните табла. Милиони нощни пеперуди затъмняват електрическите крушки, пърхат приглушено с кадифени крила и покриват всеки сантиметър влажна повърхност в помещението. В това число потната ми кожа. Писъците от съседните кабинки ме уверяват, че не съм единствена жертва на пеперудените ласки. Търся спасение под душа. И едва не се самопопарвам. От синьото кранче тече гореща вода. Заровените в пясъка цистерни са придобили температурата на околната среда – 44 градуса. Това не изглежда да смущава ни най-малко пеперудите – лепят се още по-целеустремено по мократа ми кожа и коса, давят се под водните струи, изпълзяват героично от канавката, ръсят прах от сребърните си криле по хавлията и са готови да платят с живота си за привилегията да полазят малко по мен. Докато приключа с миенето на зъбите, съм развила нова фобия – от нощни пеперуди. Горещата ми коса изсъхва в горещия въздух още преди да изляза от банята.