Вечеряме край барбекюто с печени мръвки и задушени зеленчуци. Под най-величествения дисплей на небесни светила във вселената. Пълен комплект. Прясно полирани. Южни. Нощуваме под звездите в австралийски суаг. Нещо като спален чувал и палатка едновременно – брезентов, с подплатено непромокаемо дъно, дълъг цип и широчка качулка, която може да се затвори напълно при дъжд. В нашия случай и дума не става да влизаме в брезентовите пашкули. Освен ако не смятаме да ги ползваме за индивидуални сауни. Май никой няма подобни мераци. Просваме ги наоколо и лягаме върху тях. Пълната луна блести в очите ми с мощността на прожектор, бих могла да чета вестник на светлината и, ако се намираше такъв тъдява. Не ми се става да търся слънчевите очила, затова се завивам през глава. Приспиват ме нескончаемият вой на дивите динго и тънкото пищене на комарите. Ставаме в три и половина, за да се приготвим за посрещането на изгрева край Ката Джута.
Микробусът ни стоварва на ниско пясъчно хълмче, където да разпънем стативите и да приготвим фотоапаратите за грандиозното астрономическо събитие в 5 и 32. Защо не можеше да нощуваме направо тук и да си снимаме изгрева, без да напускаме удобствата на суаговете, така и не ми става ясно. Може би за да не спъваме в тъмното другите стотици туристи, изсипали се незнайно откъде в безбожно ранния час. Хълмчето е избрaно стратегически – предлага гледка и към Улуру, и към Ката Джута. Стативите и фотоапаратите са гора, говорените езици – достойни за вавилонско сборище. Такава засада сме му устроили на жълтото джудже, дето дирижира планетната ни система, че не мож’ се измъкна. Само да идва вече, че всички сме недоспали и нервни. И страдаме от кофеинова недостатъчност.
Развиделяването е мудно, монолитите изплуват бавно в здрачината и сменят чевръсто нощните лилавеещи одежди с кървавочервени и после огненооранжеви. Слънчевият елмаз се търкулва изненадващо бързо в чашата на нощта и връща света в обичайното му напоследък двуизмерно състояние – синьо-оранжево, непомръдващо, огнедишащо. Обективите се преориентират в преследване на гущери и змии, камъчки, близки портрети на трънки и клечораци, групови снимки на недоспали рошави пришълци. Температурата не се покачва постепенно, а ни удря внезапно с мощен мегаватов взрив, който мигновено превръща металните части на часовниците, бижутата, камерите и слънчевите очила в инструменти за жигосване. Недопитата бира завира в кутийките, гущерите изчезват безследно, мушите ескадрони атакуват в стройни бойни формации и туристите се втурват към климатизираните си возила. Поемаме към Улуру, за да видим отблизо най-големия камък на планетата.
Според учените гео-, палеонто-, архео-, климато- и други -лози, в чиито професионални заключения нямам никакво основание да се съмнявам, Ката Джута бил някога най-големият монолит, показвал носа си над земната повърхност. Многократно по-голям от братчето си Улуру. Но ерозията му видяла сметката. На езика на местното племе означава „Много глави“. Трябва да призная, че името има известни основания. Дай на капката вода голям камък и милиони години, и ела после да снимаш останките – образувание от 34 разнокалибрени заоблени скали, причудливо скупчени заедно като гъби в иначе безбрежната пясъчна плоскавина.
На Ката Джута ще ходим надвечер и набързо, само до едно от величествените ждрела, тъй като по-голямата част от местността има сакрално значение за мъжете от аборигенското племе и е абсолютно табу за жени, което поставя на изпитание западната ценностна система на полово равноправие, и за да се измъкнат от етично-морално-философската дилема, туроператорите направо обявяват цялото място за забранено. В Улуру нещата стоят другояче. Има мъжки свещени места, има и женски такива. Всички са надлежно обозначени, за да не се объркват невежите туристи и да се отдадат на непристойни гледки в забранения сектор. И много, много настоятелна молба се отправя устно, писмено, с картинки и всякакви други комуникационни средства да не се снимат сакралните места. Или ако все пак някой се е изкушил да си отнесе забранено изображение вкъщи, то поне да не го публикува и в никакъв случай да не го показва на хора с аборигенски произход. Защо ли? Ами просто защото това може да им коства живота. На аборигените, не на пришълците.