Четирите литра вода не само че тежат, ами и пречат, затова се заемам старателно и прилежно да се хидратирам. Но дори в тази адска жега е невъзможно да изгълташ повече от литър наведнъж. Малко по-късно вече горко съжалявам, че не съм приключила с пиенето овреме – водата е вряла. С вкус на гореща пластмаса. Да не говорим, че докато отвивам капачката и вдигам бутилката към устните си, ръцете ми са заети и не могат да разгонват пълчищата мухи. Които обиграно изчакват точно този подходящ момент и се втурват на тумби да се къпят във влагата на очите, устата, носа ми, или дори да се давят в случайна капка пот, изтърколила се изпод ръкава ми. В случая самоубийството е доста припряно начинание, тъй като влагата се изпарява за части от секундата под лазерните слънчеви лъчи. Мрежата помага само частично срещу хвъркатите, а ме дразни невъобразимо. Опитвам се да се разсейвам с легендите и рисунките по табелките край пътеката.
Австралийските аборигени нямат писменост. Поне не според представите на нашата западноевропейска цивилизация. Но легендите, преданията, принципите и историята на света от сътворението насам са записани по неизтриваем и нередактируем начин. В елементите на пейзажа. Всеки камък, хълм, дървесен ствол, речно корито разказват своя история. Така хитро се елиминира необходимостта от писане. Остава само нуждата от грамотност за разчитане.
Четенето на пейзажа е обширна дисциплина, която се преподава от ранна детска възраст. Докато се придвижват от един лагер до друг, възрастните хора сочат на децата характерни елементи в релефа и им разказват легенди за тяхното възникване. По-големите деца научават след години повече подробности за същите събития, а при ритуалните посвещения – и най-сакралните тайни на конкретното място. В този смисъл монолитът Улуру е като аборигенски буквар и енциклопедия едновременно. Всяка изпъкналост, неравност и дупка в червената скала крие разказ за древни битки между съзидателни и разрушителни прабожества, притчи за морално падение и безпримерен героизъм. На туристите, разбира се, се предлагат само най-елементарните трактовки, предназначени за едва проходилите хлапета от племето. Трябва да призная, че дори това първолашко ниво надхвърля моя ученически капацитет и много скоро се обърквам в безкрайните повторения на битки между вождове гущери и злосторници отровни змии, в истории за непослушни кенгурута и заслужени наказания, за семейни разправии между небето и земята, между змиевидни братя и сестри, за загубвания в пустинята и чудодейни превъплъщения, в сравнение с които Шекспировите пиеси започват да ми изглеждат като лаконични туитър версии на езиково предизвикан тийнейджър. Изгубила напълно надежда някога да се ориентирам в сложните взаимоотношения на сътворителите и крепителите на вселената, се изпълвам с уважение към монотеистичните религии. В началото беше словото. Кратко и ясно. Без засукани дванайсетбуквени имена на главни герои, техните деца, внуци, вуйчовци и лели. Да бъде светлина! Симплистика и прагматичност. И лесна смилаемост. Къде по-лесно cе завладява светът с подобно простичко послание.
На мен странните заоблени фигури, издълбани от ветровете и водата, ми навяват асоциации с часовете по биология, но все не мога да се сетя защо. Май приличат на стрептококови бактерии под микроскопско увеличение. Докато след още един завой край грандиозно каменно свлачище (свидетелство за още една титанична битка между несправедливо обиден древен гущер и коварен огнен питон) не се оказвам пред абсолютно съвършена илюстрация на частичен разрез на митохондрия. Ами да! Ето затова нашето общество е жертва на упадък и деградация, защото всеки осмокласник може да си разглежда на воля подобни картинки. А пък тя, митохондрията, е в най-забранената женска част на скалата. Не се решавам да я снимам.
По-нататък се натъквам на много чисто, прегледно и ясно изписано съобщение (и вероятно извънредно важно, за да е увековечено така дълбоко в камъка) от чуждоземна цивилизация. Очевидно е, че е на другопланетна азбука, защото не прилича на нито една земна такава. Ех, каква загуба за човечеството е, че Шамполион не е идвал на Улуру! Тукашното послание може да е хиляди пъти по-важно от глупавия търговски договор на Розетския камък. Можеше отдавна да сме разгадали мистериите на вселената. Или поне на нашия ръкав от галактиката. (Макар че, от друга страна, ако съдим по артефактите на собствената си цивилизация, много е вероятно това да са само вулгарните нецензурни драсканици на невръстен космически вандал, неграмотно объркал митохондриите с други някои замесени в размножаването органи.)